Изненадващо добронамерени оценки към кабинета на Румен Радев, който беше гледан под лупа, за да се види накъде тръгва този президент, от десните партии и неособено активно говорене от страна на БСП. Има вече намеци, че левите избиратели се чувстват предадени от това пожълтяване на правителството, в политическия смисъл на думата, и даже виждат една далечна връзка – Царят, бодигардът му и по-скоро близост до ГЕРБ, отколкото до БСП. Това струва ли ви се логично, може ли да създаде проблеми вътре в БСП?
Със сигурност БСП са неприятно изненадани от състава на правителството по една проста причина – ако сегашните социологически проучвания са верни, ако трендовете, които съществуват пред партиите след президентските избори, се запазят, БСП ще загуби предстоящите парламентарни избори. По всичко личи, че ГЕРБ е първа политическа сила, че не сваля доверие, а БСП макар и трайно наваксали загубите си, са трайно втора политическа сила. По всичко изглежда, че потенциалните партньори на ГЕРБ – „Обединени патриоти” и в някаква степен партията на Веселин Марешки, стоят добре и се оформя едно правителство в дясно от центъра.
ГЕРБ плюс патриотите?
ГЕРБ плюс патриотите, да, според мен е предстоящата формула на властта след предстоящите избори. В тази ситуация, за БСП е от жизнено значение да има правителство, което контролира напълно и това правителство буквално да злоупотреби с властта си, за да се опита да докара служебна победа на левицата. Това обаче, като че ли, противоречи на интересите на президента Радев, който не иска да започне мандата си като държавен глава по такъв позорен начин и съставът на правителството показва тези му страхове. Това е балансиран състав, в който надделява експертното начало и в който хората не са толкова оцветени в жълто или в някакъв друг цвят, а по-скоро са експертни фигури. Изглеждат точно така, както трябва да изглежда едно служебно правителство, от което се очаква да гарантира честността на изборите.
Тоест, смятате, че първият знак, който праща президентът Румен Радев през това правителство е, че няма да е точно това, което описваха страховете на загубилите изборите – проруски, анти-НАТО, про-БСП?
Най-вече показва, че президентът няма да играе по свирката на БСП.
Ще видим колко това е сигурно и трайно, защото чухме от новия премиер проф. Огнян Герджиков, че ще търси приемственост, но ако открие нередности, няма да замълчи за тях. И понеже това сме го гледали и при предишни служебни правителства, очаквате ли проблеми за правителството „Борисов” покрай разряването около обществени поръчки, европейски проекти и т.н?
Естествено, че ако се открие някъде нередност, трябва да се сигнализира. Другото би било незаконно. Аз говоря за целенасочено търсене. Буквално, ако министрите и министерства започнат да служат като фабрики за компромати, каквато идея има в БСП, това ще се усети. Този фалш ще се усети веднага от обществото и ще има бумерангов ефект.
Връщам се на казаното от вас – управленски формат ГЕРБ – ПФ. Доколко обаче самият Патриотичен фронт може да бъде предсказуем партньор на ГЕРБ, защото ние забелязваме, че част от патриотите по-скоро флиртуват в ляво. Видяхме как се разделиха Валери Симеонов и Красимир Каракачанов около речта на президента Румен Радев. Дали ГЕРБ има отново интерес да си партнира с нестабилна, нееднородна коалиция?
Аз не мисля, че са се разделили чак толкова фатално. Като казах добри думи за избора на г-н Радев, в ляво ли флиртувам, според вас?
Защо трябва да правим тази аналогия?
Защото това беше разликата между двамата. Валери Симеонов беше доста остър към речта на Румен Радев, Каракачанов каза, че трябва да му се даде шанс, защото вярвал, че президентът би могъл да намери балансите. Това беше разликата. Аз не бих нарекъл изказването на Каракачанов флиртуване в ляво.
Да отворим една скоба. Дори да се абстрахираме от това кой с кого е флиртувал, може ли да се има доверие на едно обединение, което стартира около изборите. Всички си спомняме, че Волен Сидеров и Валери Симеонов са стигали до физически сблъсък. Тоест, защо да сме сигурни, че обединени около някакви проценти, които ще съберат, те ще забравят тези лични междуособици?
Ако този патриотично-консервативен спектър в българската политика не осъзнае, че в момента е в историческа ситуация, в която малки, маргинални, политически сили минават бариерата на ръба, могат да се превърнат в третия основен политически субект в държавата, от който ще зависи ключът към властта и се държат все едно са във вчерашния филм, толкова по-зле за тях. Аз мисля, че ще се справят и че през последните няколко години, а не няколко месеца, те ясно показват, че имат последователно и доста умело политическо поведение.
Никъде в този разговор не разполагаме ДПС, а вчера чухме Мустафа Карадайъ да говори за цитирам: „създаване на ценностно хомогенно мнозинство, което да излъчи стабилно правителство”. Тук той говореше като участник в това мнозинство.
Аз мисля, че единственият шанс ДПС да участва в управлението е в коалиция с БСП, а БСП не би могла да състави правителство без участието на „Обединени патриоти”. А не мисля, че стратегическият интерес на патриотите е да са в коалиция с ДПС. „Движението за права и свободи” дълго време се кичиха с прозвището „незаобиколим фактор” в българската политика. Е, те вече са заобиколения фактор.
Тоест, не допускате вариант 42-ро Народно събрание, паритет на формациите – ГЕРБ, а от другата страна БСП-ДПС, а по средата важният глас на Волен Сидеров?
Ако нещо е сигурно в това Народно събрание, то е че ДПС няма да бъде част от формулата на властта.
А десните къде са?
За мен десни в България са ГЕРБ и „Обединени патриоти”.
„Обединените патриоти”, които искат пенсия 300 лв. и всичко останало да мине под друг знак „сега не му е времето”, колко да са десни?
Точно толкова, колкото политически сили като в старата десница, които подкрепят зелени каузи и разни други такива нетипично десни политики. За да бъдеш десница трябва да стъпиш на няколко базови фундамента. Първият от тях е навсякъде по света – християнските ценности, религиозните ценности и прочее. Вторият е национализъм, някаква форма на умерен национализъм, патриотизъм. Едва третият е защита на пазарни принципи. Това, че ние сме извели като водещ капитализма, е някаква аномалия.
Тоест, не виждате в тази формула, нито новата партия на Радан Кънев, нито новата партия на Христо Иванов, нито РБ?
Това са три много различни субекта. Партията на Радан Кънев, която е най-смисленият политически субект от трите изброени, е в много тежка криза и аз не мога да видя как те виждат влизането си парламента. Партията на Христо Иванов се дефинира като недясна, РБ е една сбирщина от хора, за които не знам защо са заедно.
