Победата на подкрепяния от БСП независим кандидат Румен Радев в президентските избори, е горчивата рецензия за политическата класа през отиващата си 2016-та. Формално загубата беше за ГЕРБ, но има доста основания за „разширително“ тълкуване, както казват юристите. Освен президентския пост, Радев спечели и класацията на „Дарик радио“ за политик на 2016-та. Дотолкова, доколкото новоизбраният държавен глава не е действащ политик, подобно признание е прибързано. А има ли политически талант Румен Радев – тепърва ще разберем.

Ако върнем лентата малко назад, името на генерала нашумя преди около 2 години във връзка с участие в авиошоу: Радев пилотираше МИГ-29. Видеото беше качено в YouTube и събра около 1 млн. гледания. Дали това го направи президент? Едва ли. В очите на избирателите бившият главнокомандващ на ВВС имаше едно много важно качество – липсата на връзка със загубилата доверието на избирателите политическа класа.

Затова, тълкуването на резултата от изборите, като предпочитание към лявото е повърхностно. То удовлетворява формално както загубилите ГЕРБ, така и на пръв поглед спечелилата вота БСП. Но и двете партии са на ясно, че политиците получиха червен картон от избирателите и затова бързат да направят гласуваните на референдума промени, които предвиждат въвеждане на мажоритарна избирателна система. Дали е за добро или лошо – друг въпрос.

Преди на избирателите да бъде залепен „червен“ етикет, от ГЕРБ се опитаха да ги привлекат … чрез внушаване на страх. Плашилото изглеждаше така: при евентуален избор на Радев ще последва засилване на руското влияние, опасност за страната от спиране на европейската интеграция и фондове, застрашаване на и членството на България в НАТО.

Тези внушения обаче не „хванаха дикиш“, а критиката към управляващите се лееше неофициално в интернет и доста по-редуцирано в медиите. Поради различните канали, през които течаха посланията и реакцията към тях, управляващите не успяха да усетят, че са стъпили на плуващи пясъци. Първият недостатък на тезата за заплаха идва от това, че президентската институция няма реална власт, а по-скоро е коректив, т.е.няма как президентът еднолично да промени политическата ориентация на страната. На второ място и при управлението на ГЕРБ се усещаше руско влияние в енергетиката и политиката на България. Да привлече избиратели чрез стратегията на страха, се опита и министър-председателят Бойко Борисов, който отиде още по-далеч и на няколко пъти заяви, че ако Цачева не спечели президентските избори, ще си подаде оставката. (В последствие спази тези си намерения.) Вместо електората, обаче, от изказването му се разтревожиха работодателите: в публичното пространство те изразиха опасения, че при оставка на кабината ще пострада стабилността. А аудиторията на социалните мрежи разчете заплахата за „стабилността“ като затваряне на политическия чадър над бизнеса, при държавните поръчки.

Изборният резултат беше предизвестен още преди първия тур, по време на първия телевизионен дебат между двамата основни кандидати. Обяснението е, че президентският вот е мажоритарен – и значение на първо място има личността и компетентността на кандидата, а след това дали е независим или излъчен от някаква политическа сила.

Кандидатът на ГЕРБ инкасира негативи основно по две линии: на личните си качества и представяне и на партийната си „обремененост“, която също се оказа противоречива – от една страна бивше членство в обявената за проводник на руските интереси БСП и от друга, част от управляващата в коалиция ГЕРБ, която пък се обявява срещу руското влияние в България. Румен Радев пък беше облагодетелстван от липсата на партийна принадлежност към момента. Той също се оказа бивш член на Столетницата, но някак „мина между капките“, защото опонентът му успя да инкасира повече негативи. В опит да се защити, Цачева перифразира Бърнард Шоу, че ако на 20 години не си социалист, нямаш сърце, а ако и на 40 оставаш социалист, нямаш мозък. Твърдението й подпали социалните медии и й навлече гнева на много социалисти около и над 40-годишна възраст, които не се считат глупави. Обидени, че нямат „сърце“ се почувстваха и избирателите, които не са членували в БСП. В изказването на Цачева не на последно място беше припозната и склонност към адаптация. А поуката от неуместния цитат е, че думата „социализъм“ у нас и в Ирландия има различно значение.

Не, Румен Радев не стана президент, защото се представи блестящо. Тъкмо обратното: направи много грешки и недопустими изказвания, но на фона на празнословието от Цачева, изглеждаше някак по-смислен.

Но „гвоздеят на програмата“ в първия дебат беше единодушието на двамата кандидати, че санкциите от страна на ЕС към Русия трябва да отпаднат. Темата за санкциите беше определено „за напреднали“, от типа на въпрос в листовките на КАТ : „Ако катаджията вдигне лявата си ръка, кой е с предимство?“ (Верният отговор е „Никой, защото катаджията не подава сигнал с лявата ръка“.) От една страна, българският президент не може пряко да влияе на европейско равнище да отпаднат или – не санкциите към Русия. От друга страна, въпросните санкции, макар и медийно преекспонирани, нямат ключово значение за нашата икономика и най-общо включват: забрана за търговия с оръжия и някои технологии, ограничен достъп на 5 руски банки до капиталовите пазари на Евросъюза (дори няма замразяване на авоари) и забрана за 150 човека да влизат в страните членки. Това, което има значение за родните производители, обаче, са контрасанкциите, наложени от страна на Русия за внос на храни и стоки от ЕС. Не на последно място, въпросът на журналиста Антон Хекимян за санкциите трябваше да разграничи позициите на левия от десния кандидат, проруската от проевропейската линия във външната политика на България. Стана ясно, че между Цачева и Радев – по темата да има ли санкциите срещу Русия, разлика няма. Това отново се оказа по-вредно за Цачева, отколкото за Радев, защото влезе в противоречие с медийната кампания на ГЕРБ, която предупреждаваше избирателя, че ако Радев стане президент ще се засили руското влияние у нас. Карикатуристът Христо Комарницки обобщи в социалните медии, че „разликата между левия и десния кандидат е в костюмите, а Путин печели изборите с попфолк хита „Санкциите падат, падат от небето“.

От първия дебат излязоха още няколко „бисера“ с второстепенно значение: че човешките права не са най-важните, според Цачева. Бившият главнокомандващ на ВВС пък окачестви като допустимо анексирането на територии на съседите. Подобни изказвания издават липса на геополитическа компетентност, такт и познаване на международното и националното законодателство в съответните сфери. Дали след подобни изявления Румен Радев е достоен за политик на годината? Само в някоя антикласация.

Словесните издънки на политиците, през последните дни, се допълниха и от председателя на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, който заяви и удостовери с подписа си пред водещия на „Дарик радио“ Драгомир Симеонов, че думата на годината е „сталбилност“. Дали ключовата дума на 2016-та е „стабилност“, „страх“ или „грамотност“ – въпрос на гледна точка.

Това, което избирателите казаха на политиците през резултата от президентските избори, обаче, е че искат по-грамотни, по-знаещи, по-разбиращи политици. Защото в крайна сметка можеш толкова, колкото знаеш.

Румен Радев не знае много, но Цецка Цачева знаеше по-малко.

Виргиния Стаматова

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!