Турция е толкова поляризирана заради мощната персона на своя президент Редджеп Ердоган, че вместо да попитат защо се случват терористични нападения и как могат да бъдат предотвратени, поддръжниците и противниците на Ердоган се обвиняват взаимно.

Това изключително много ме притеснява и се чудя дали Турция има способността да предотврати по-нататъшни атаки, чрез силата на институциите си и единството на нацията.

Атаката от Новогодишната нощ, при която загинаха 39 души, е 33-то нападение в страната от 2015г. насам. Тези атаки, при които са убити над 730 души, са дело на две терористични групировки: „Ислямска държава” и ПКК.

Кюрдската работническа партии обикновено се цели в органите на реда. При последното им нападение от 11 декември, кола-бомба се взриви до автобус, превозващ полицаи. Тогава загинаха 38 души, сред които и цивилни, над 150 са ранени.

Отговорност за нападението в нощта на Нова година бе поета от „Ислямска държава”, което не е изненада. Седмици наред, ислямистите в Турция твърдяха, че посрещането на Нова година е против религията.

 

Колкото и да е шокиращо, в страната с дълбоко заровени християнски ценности, е роден Св. Николас. Ислямистите дори изгорили публично макет на Дядо Коледа като протест срещу празненствата за Нова година, които явно бъркат с Коледа и които се противопоставят на тяхната изкривена идеология.

 

Ако е ясно кой извършва терористичните нападения, защо страната изглежда неспособна да се справи с тях? Причината – турците са прекалено заети да се избиват помежду си, вместо да се концентрират върху тероризма и неговото изкореняване.

 

Откакто Ердоган дойде на власт, първо като премиер през 2003, после като президент през 2014г., печели изборите заради дястоориентирания си популизъм. Той демонизира, целенасочено и брутално смачка електората, който не искаше да гласува за него. Тези групи, включително леви, либерали, социалдемократи, кюрди и др., заедно представляват половината турско население. Стратегията на Ердоган поляризира страната и в съчетание с икономическия растеж през неговото управление, Ердоган получи подкрепата на другата половина – националистите, консерваторите и ислямистите.

Поддръжниците на президента смятат, че той е велик и не би могъл да сбърка. Противниците му обаче го мразят и твърдят, че той не може да направи нищо, както трябва. Това за съжаление е призмата, през която турците виждат и терора.

Веднага след някоя атака, вместо да се обсъдят провалите в сигурността и какво е довело до нападението, турците започват да се обвиняват взаимно.

Дума не може да става за дискусия на външнополитическата картина, която предхожда атентата, още по-малко се говори за това, че Анкара има пръст и в сирийските отношения.

Ако „Ислямска държава” направи атентат, противниците на Ердоган го обвиняват в бездействие. Ако ПКК нападне, привържениците на президента обвиняват опозицията. Всичко това се повтаря до следващата ужасна атака.

В Турция има много силни институции и органи на реда, които не веднъж са доказвали способностите си. Ако турците не говорят открито как да се предотврати насилието, дори и тези силни институции няма да им помогнат, за да овладеят терористичната вълна и да предотвратят разрухата на страната.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!