Ясен Георгиев, който е изпълнителен директор на Институт за икономическа политика, коментира какви са реалните икономически измерения на бежанската криза и колко струва на България издръжката на бежанци и имигранти. Институтът е неправителствена организация, чиято мисия е да допринася за оползотворяване на пълния потенциал на българската икономика чрез увеличаване на нейната конкурентоспособност и подобряване на ефективността на публичните институции.

Какви са отраженията върху икономиката на България от бежанската криза?

За страни като България отраженията на бежанската криза са относно разходите, които държавата прави за тях. Трябва да се прави разлика между страни, които са крайна дестинация за тези хора и страни, които са транзитни като България например. През 2015г. броят на потърсилите убежище в България бяха около 20 000 души. Като номинален брой граждани на трети страни, това не е кой знае колко съществена цифра. Но важно е колко се харчи за тях. Около 800 лв. на месец струва издръжката на чужд гражданин, настанен в бежански център например.

А има ли отражение в европейски аспект?

В целевите страни на този миграционен процес, отраженията са много по-съществени. За Германия, разходите за прехрана и интеграция възлизат между 20 и 25 000 евро на година, но съотнесено към БВП не е толкова голям разхода. На това се гледа като на възможност за попълване на нужди и облекчаване на местния пазар на труда.

А успяват ли наистина да бъдат интегрирани и да бъдат включени в пазара на труда?

Това е дългосрочен процес. Трябва да се гледа 5 или дори 10 години напред. Дори и да се смята за успешна интеграцията на бежанците, една част от тези граждани ще продължат да зависят от социалните системи на тези страни.

А има ли вече някакви прогнози какво ще се случи с икономиката и какви последици ще има върху икономиката тези 5 до 10 години, за които говорите?

Исторически погледнато страни от стара Европа имат затруднения с интеграцията на второ или трето поколение – граждани на бившите колониални владения на тези страни. От гледна точка на големината на европейската икономика, тези разходи, които биха произтекли от интеграцията, преквалификацията и социалното подпомагане на бежанците, не са толкова голям процент. Но те са най-лесният процент, който се изважда на масата, когато става въпрос за предизборни дебати.

В Европейския съюз вече се говори за пет сценария за бъдещето на Общността след Брекзит. Най-обсъждан е вариантът „Европа на няколко скорости”. Ще я видим ли наистина такава и къде ще бъде България в един такъв сценарии?

Европа и в момента е на няколко скорости. Има едно ядро на страните от еврозоната, има страни извън еврозоната, има шенгенско споразумение. Говори се за създаване на енергиен съюз. Дори на този етап интеграцията не протича еднакво за всички членки. Сценарий, при който имаме ядро със засилена интеграция на силните икономики, неминуемо ще се случи. Много други държави, които не попадат в това ядро, които са с общо историческо минало, вероятно ще се обособят и няма да са с такава степен на интеграция.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!