EК отново отчете прекомерни дисбаланси в икономиката на България. Страната ни остава сред 12-те държави от ЕС, които подлежат на специален мониторинг, като е подчертават слабости в контрола на банките, съобщава БНР.
Банковият сектор е стабилизиран, но наследството от слабия надзор все още не е преодоляно. Все още са нужни действия за отстраняване на слабостите във финансовия сектор, разкрити от стрес тестовете – включително банковият и небанковият надзор, както и пречките при процедурите за несъстоятелност.
Отчита се висока задлъжнялост на фирмите. Процентът на лошите заеми е двуцифрено число, за разлика от средноевропейското равнище. Сред държавните предприятия с най-големи дългове са тези в енергетиката. За пример се дава АЕЦ „Белене“, заради която се плати неустойка на Русия от над 601 милиона евро или 1,3% от БВП на страната. Пазарът на труда се подобри, но равнището на заетостта продължава да е слабо, а дългосрочната безработица – висока.
Сенчестата икономика и недекларираният труд остават големи. Припомня се лошата интеграция на ромите. Повтаря се проблемът със застаряващото население и са цитирани данни на МОМ, че 14% от българите живеят извън родината. Приходите на най-богатата част от населението са 7 пъти по-високи спрямо тези на най-бедните слоеве. Повтаря се и проблемът с корупцията и недоверието към правосъдната система, което спъва инвестициите.
Докладът ще бъде обсъден с правителството, от което се очаква национална програма за реформи, съгласувана с общините и социалните партньори. През пролетта се очаква Комисията да отправи конкретен списък с препоръки към България за решаване на икономическите проблеми. Миналогодишните препоръки са почти неизпълнени, става ясно от доклада. За подобряване на реформите са помогнали задължителните условия за усвояване на еврфондовете, както и плана „Юнкер“ за инвестиции. От безвъзмездните пари по програми сме усвоили 33% от общия бюджет до 2020.
От 13-те страни под специален надзор само Финландия напълно е премахнала чрез реформи икономическите си дисбаланси.
