Висшият съдебен съвет ще обсъди Доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка. Очаква се магистратите да приемат мерки за изпълнение на ключовите показатели.

В мониторинговия си доклад за България от ЕК заключиха, че новото българско правителство трябва да доведе реформата в съдебната система до сигурни и необратими резултати.

Поредицата от скандали и вътрешни борби, които белязаха работата на ВСС през изминалите години, създадоха съмнения за наличие на външно влияние и подкопаха доверието на обществеността в съдебната власт, пише в доклада на ЕК.

Ето защо едно от най-важните изпитания през 2017 г. ще бъде изборът на членовете на новия съвет, както на тези, избирани от органите на съдебната власт, така и на тези, избирани от парламента.

Ще бъде важно тези избори да бъдат проведени и да се вижда, че се провеждат по открит и прозрачен начин след сериозен дебат относно качествата на съответните кандидати.

След това новоизбраният съвет ще трябва да постигне трайни резултати при вземането на безпристрастни и професионални решения в ключови области.

Припомняме, че Докладът на ЕК беше представен на 25 януари. От него стана ясно, че мониторинга върху България продължавам а следващият документ ще е факт в края на годината. Комисията отправи 17 препоръки, които трябва да бъдат изпълнени, за да отпадне мониторинга.

Едно от условията е, да се гарантира прозрачен избор на бъдещия състав на Висшия съдебен съвет с публично изслушване на кандидатите в Народното събрание. Също така има изискване да се направят поправки в Наказателно-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс, за да се подобри рамката за преследване на корупция по високите етажи и сериозни престъпления от организираната престъпност. Трябва да се установи специфичен план за прилагането на антикорупционните мерки, в това число да се приеме Закон за борба с корупцията, като намерението е той да отразява вече приетата антикорупционна стратегия от страната. Също така да се приеме и законодателство за държавната администрация, така че да се подсилят антикорупционните мерки.

Малко след публикуването на годишния доклад през януари 2016 година, председателят на комисията Жан-Клод Юнкер заяви: „Ако Румъния продължава да бележи прогрес, по-сериозен от този на нашите български приятели, процесът на мониторинг ще върви към своя край.“

Впоследствие той заяви, че иска да види отпаднало евронаблюдение за двете държави до края на мандата си като председател през 2019 година.

Знак, че Румъния може да бъде отделена от България, беше даден и от Съвета на ЕС при обсъждането на докладите, когато беше прието, че Румъния е с впечатляваща инерция.

 

 

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук