Служебното правителство се опитва да повлияе на предизборната кампания с непрекъснатото говорене за ревизия на работата на предишния кабинет. Това заяви в интервю заБНР анализаторът Георги Киряков.
Какво е впечатлението от посещението на президента Румен Радев в Брюксел?
Не знам дали помните, но през 1997 година първото посещение на Петър Стоянов също е в Брюксел, само че тогава тъй като не сме били нито член на ЕС, нито на НАТО, той просто посещава централата на НАТО.
Георги Първанов също отиде именно в Брюксел след като бе избран за президент.
Това означава, че приоритет на българската външна политика и на българското президентство като една от най-важните институции в България е Европейският съюз и членството ни в тази организация. Нищо изненадващо няма в това посещение на новия президент. Това е едно препотвърждаване на една отдавнашна българска външнополитическа линия за утвърждаване на България като страна членка на ЕС. Втората основна задача е взаимнопознавателната цел, която имаше това посещение, тоест президентът Радев да се запознае с основните лидери на европейските институции, а те от своя страна да видят с какъв човек ще имат работа през следващите пет години. Най-малкото той ще има работа с европейските институции и независимо от това кои ще са лидерите.
Това, което се следеше под лупа беше по какъв начин ще фигурира темата за санкциите срещу Русия. На официлната среща темата не беше важна?
Не беше важна и най-малкото Юнкер даде ясно да се разбере, че тази тема няма да бъде засягана сега и че санкциите не подлежат на предоговаряне на този етап. Нормално е да бъде изоставена засега тази тема. Вероятно ще бъде приоритет на следващото редовно българско правителство, защото все пак то изпълнява основните външнополитически ангажименти на страната.
Що се отнася до другите теми – бежанци, пари, сигурност на границите, чухме сходни теми, които са се изговаряли и от премиера в оставка Бойко Борисов, че брюкселското споразумение трябва да се преразгледа, че трябват още пари, че трябват да се инвестира в границите.
Основният проблем на България, който беше и изтъкнат ясно от Румен Радев, е България да не се превърне в буферна зона, тоест да има една граница отвъд Дунава, която да бъде защитавана малко по-твърдо от страна на европейските институции, на Фронтекс и останалите държави, каквито са и България, и Гърция, да се окажат наистина буферна зона, в която мигрантите просто да престояват, докато се реши техният статут – дали да бъдат върнати обратно в държавите си, или да бъдат допуснати до шенгенското пространство. Това е нещото, което наистина трябва да отстояваме твърдо в следващите месеци – България да се превърне в истинска твърда, сигурна външна граница на ЕС.
Да го отстояваме заедно с кого?
Заедно с европейските институции, разбира се.
Или с някои от другите страни членки от периферията?
Имайте предвид, че това без решение на Брюксел няма как да стане. Ние не можем тук да решаваме в рамките на страните от периферията, каквато е България, да си решаваме сами един проблем, който е общоевропейски, защото наистина Европа може да изгради едни граници по Румъния, Сърбия и основния поток да се съсредоточи върху България. Това Румен Радев също го изтъкна. Той каза, че през зимата е нормално бежанския наплив да намалее, но с настъпването на пролетта и затоплянето на времето е може да се увеличи отново. Той за това поиска от европейските институции ясни гаранции, че българските гранични ще бъдат екипирани също толкова добре, колкото граничните сили на ЕС.
Дали и за Румен Радев, както за Бойко Борисов, гаранции е равно на пари?
Имайте предвид, че Европа в момента е в особена ситуация – и по отношение на финансите и по отношение на политиките. Така че е нужен сериозен и продължителен диалог и наистина отворени врати и в двете посоки, за да може да се постигне сигурността, от която България има крайна нужда.
Стана ясно, че редовното правителство ще излъчи български еврокомисар, това бе обсъдено и на срещата между Радев и Юнкер. Служебният премиер Огнян Герджиков каза, че е възможно още това правителство да номинира европейски комисар. Според вас това някакво разминаване, нестиковане или има нужда България още сега да има свой представител в ЕК?
Не знам кой от двамата избърза в случая или кой се опитва да „тупка топката”. Според мен е избързване българският еврокомисар да се излъчва от служебното правителство, но пък от друга страна Радев ясно и категорично каза, че не иска да има по какъвто и да е начин влияние върху предсрочните избори. Темата за избора на новия председател на Европейския съвет също се прокрадва като важна, защото мандата на Доналд Туск изтича и той в момента се опитва да спечели втори, но пък има сериозни настроения сред европейските леви в ЕС, този мандат да бъде на левицата заради това, че изгубиха председателството на ЕП.
Как коментирате това натрапчиво говорене за ревизия, за нарушения, за далавери, което идва като послание от новото служебно правителство?
Имам странното усещане, като анализатор, че се опитват да приключат с фактора Бойко Борисов още преди провеждането на предсрочните избори. Така както се опитаха след като той на по-предишните предсрочни избори той не успя да състави правителство. Мисля че сега в малко по-мек вариант през т.нар. ревизии се опитват да повлияят на предизборната кампания. Това не е приемливо за един служебен кабинет, защото той има наистина ограничен мандат и освен това не подлежи на контрол. Не бива по този начин да се подхожда към една предизборна ситуация, тоест да се дава предимство на едни играчи, за сметка на други.
Защо е тази показност?
Очевидно има някакво желание за демонстриране на възможности.очевидно е, че този кабинет ще се опита да накланя везната в една или друга посока.
