Георги Киряков
на снимката: Политологът Георги Киряков снимка: gkiriakov.blogspot.com
Георги Киряков е български политолог и политически анализатор. Завършва „Политология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2004 г. Автор е на публикации в периодичния печат.
ДЕБАТИ.бг потърси Киряков за коментар във връзка с провелия се в неделя пленум на БСП, на който бе подредена листата за европейските избори на партията.

 

 

Г-н Киряков, вчера БСП изненадаха обществото, като показаха пример за демократичност вътре в партията си, пренареждайки предложената от партията листа. БСП ли е единствената демократична партия у нас от тази гледна точка?

Специално що се отнася до вътрешнопартийния живот, демократичност трудно може да се каже, че има. Ако може лидерът по някакъв начин, естествено и хората около него, да наложат някакъв дневен ред, те биха го наложили отвъд всяка демократичност. Това се опитаха и в БСП да направят.

Въпреки това в БСП има толкова много вътрешни лобита, ядра и разклонения, че без демократичност не може да бъде задоволен който и да е интерес на тези лобита.

От друга страна не може да се постигне никакъв консенсус без да се приеме фактът, че всички тези лобита трябва да участват в партийната игра. От там, ако самата партия е достатъчно голяма, може да спечели управление и в националната властова игра.

Бламирана ли беше Нинова – Станишев учтиво каза, че това не е така, но на политически език не означава ли именно това?

Или си демократична партия и използваш всички демократични процедури, за да постигнеш някакъв резултат в собствената си партия, или си еднолична партия или вождистка партия и в такъв случай може да се каже, че лидерът е бил бламиран.

Станишев, когато твърди, че БСП е вождистка партия и едновременно демократична, трябва да уточни какво точно има предвид, защото това са две несъвместими неща в партийния живот – вождизмът и демократичността.

Кое от двете важи за БСП според Вас?

За мен и от двете има по малко, но една партия без вождизъм, без някакъв вътрешнопартиен култ към личността не би съществувала дълго време, особено в България.

Тук виждаме, че и в дясно, и в ляво години наред се следва този модел. Търси се лидерът, който да изведе партията на върха на властовата пирамида. Това и в ГЕРБ се случва, и преди това в СДС, и след това в ДСБ с Костов.

Вождизмът е част от задължителните атрибути на една партия. Естествено, демократизъм трябва да има в известна степен, защото пък това задоволява някакви нагласи на публиката на тази партия – на членовете и активните й симпатизанти.

Много хора очакваха, че Корнелия Нинова няма да издържи дълго на този пост с оглед на това, че тя сама си създава проблеми в партията и все повече откъсва БСП от европейските социалисти, връщайки я към една отминала епоха. Достатъчни ли са тези аргументи, за да бъде поискана нейната оставка?

Оставка в момента не й се иска по една много проста причина – ще изчакат да се види какъв резултат ще постигне на изборите.

Тя предвидливо реши, че може да избяга от отговорност след инфарктното заседание снощи на Националния съвет на БСП. Нинова каза категорично, че оттук нататък тя не носи отговорност за резултатите от изборите. Станишев я контрира и каза, че всъщност носи отговорност.

Преди избори никой не би поискал оставка на който и да е лидер, защото знае, че това е загуба на избори и край на самата партия, поне на този изборен етап.

След изборите зависи от резултата, но като гледам със сигурност ще има вътрешна консолидация на основните две лобита в БСП. Това ще означава обединение плюс добавяне на още гласове, защото всеки ще има мотивацията и вътрешният импулс да докаже себе си, особено Станишев с това пето място и най-вероятно ще го направи.

От друга страна пък Нинова ще има амбицията да покаже, че след като е държала на Елена Йончева за водач на листата, тя задължително трябва да спечели толкова преференции, че да не може да бъде изместена от Станишев на лидерската позиция.

Вероятността това да се случи не е малка, защото Станишев има много приятели в партията и достатъчно много симпатизанти и хора, които биха гласували за него. Има и хора извън тесните среди на БСП, които също биха предпочели в момента да гласуват за БСП и тя да спечели,з а да може да преборят по някакъв начин ГЕРБ.

Очевидно Сергей Станишев е европейското лице на партията. Има ли той достатъчно подкрепа, за да води проевропейска политика и от БСП?

Тук вече е основната разделителна линия е между (аз бих ги нарекъл условно) социалнационалистите в БСП и социаллибералите в БСП.

Линията „Станишев” се следва от него и от малцина гласоподаватели и негови привърженици. Другата линия – тази на социалнационализма е по-важната и по-значимата.

Това, че Станишев е утвърден като европейски лидер, е добре за България, добре е за БСП, но не това е най-важното, когато става въпрос за избори и когато става въпрос за гласуване, особено сред електората на БСП.

Тази социалнационалистическа линия, която затвърждава Корнелия Нинова по какъв начин се отразява от електората на БСП и по какъв начин – на имиджа на БСП и в Европа?

Очевидно е, че след като е приела да води такъв тип политика в самата партия, това е и предпочитанието на повечето симпатизанти и членове – този тип политика. Да не говорим, че в последно време има изключително сериозни атаки по отношение на либералните уклони в самата БСП, както и на либералните уклони въобще в политиките в Европа.

Да не говорим, че от трета страна има висока националистическа вълна, която прибавя електорална тежест на всяка една партия, която „се е хванала на това хоро” или която се е опитвала да се качи на този „националистически клон”.

Нормално е в момента Нинова да споделя тази линия на поведение в самата партия, да търси тази идеологическа база за привличане на нови и нови членове и гласоподаватели на БСП.

По-силна или по-слаба излезе БСП от този пленум малко повече от месец преди изборите?

Ако става въпрос за някаква широка периферия или за наблюдатели на политическите процеси, които обаче имат съвсем различна идеологическа окраска, те биха казали, че БСП е излязла много по-слаба от тези избори. Едва ли не, след този пленум е загубила изборите.

Това не е много вярно, защото БСП винаги когато се е карала, е успявала да постигне някакъв консенсус, чрез който е успявала да се консолидира до степен да води единна политика и силни кампании, които обикновено я докарват до победа на изборите. Разбира се, след това грешките, които са се правели, са съвсем друг проблем – в управлението и коалиционната им политика.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!