След инфарктни перипетии социалистите най-после определиха листата си за евроизборите. Коментарите са различни, често противоположни. Обективният анализ обаче показва, че – поне засега – конфликтът е на път да се уталожи. Всичко ще зависи от здравия разум на въвлечените страни.

Трудно е да се твърди, че това е резултат на умел кризисен мениджмънт, но дори да е щастлива случайност, на практика всеки получи по нещо. Корнелия Нинова държеше да демонстрира дистанция към някои от политиките на ПЕС, ревностно защитавани от Сергей Станишев. От гледна точка на изборната математика този подход е по-скоро оправдан. Именно затова Нинова предложи проектолиста без председателя на ПЕС, но едва ли се е надявала, че няма да срещне отпор. В края на краищата тя постигна по-важната си цел – идентифицира се като противник на непопулярни у нас постановки.

От друга страна, вътрешнопартийната опозиция също не остана „капо“. Станишев е на избираемо, макар и непрестижно място, но по-важното е, че този път волята на лидера бе ефективно коригирана, което е своеобразен репутационен реванш.

В по-широк обществен контекст определени ползи извлече и БСП като цяло. Каквито и да са вътрешните пружини на споровете, в края на краищата те протекоха и бяха решени по рядко срещан у нас начин. Листата е интересна, „цветна“,  в челото има нови и млади хора.

Голямото неизвестно е какви ще са последиците от включването на четвърто място на началника на кабинета на президента Иво Христов. Не само и не толкова за изборните резултати, колкото за общата конфигурация на отношенията. Някои наблюдатели по обясними причини побързаха да определят ставащото като официализиране на „топлата връзка“ между „Дондуков“ и „Позитано“, дори се появиха квалификации като „президентът изпрати най-близкия си съратник на помощ на социалистите“.

Мотивите за подобни тълкувания са ясни, но това не ги прави по-правдоподобни. Не по-малко вероятно е да става дума за личен избор на Иво Христов, което, разбира се, е негово право. Работата на началника на кабинета е тежка, неблагодарна и със сигурност неособено представителна. С тази стъпка Христов поема по свой собствен политически път.

Запълването на отворилата се ваканция едва ли ще представлява нерешимо предизвикателство, въпросът е какви ще са последиците. Съвсем не е сигурно, че отношенията ще се развият по посока на сближаване на Румен Радев и БСП, възможно е президентът да реши, че са оправдани действия в обратната посока.

Каквито и предположения да правим, сега настъпва време за предизборна борба. Залогът за БСП (а и за всички останали) е много висок. Вероятното изостряне на имуществените скандали около властта прави кампанията и мотивацията на избирателите трудни за предвиждане. При тази нестабилност предимство ще имат партиите, които успеят да превъзмогнат (или поне да преустановят временно) вътрешните вражди. А такива се разгоряха почти във всеки лагер.

Що се отнася до БСП, тук цената е особено висока. Ако спечели тези избори, Нинова ще укрепи значително позициите си, но ако социалистите загубят, положението й ще стане трудно удържимо. Вярно е, че колективната отговорност се носи от Националния съвет, но председателят едва ли може да се оправдае само с общото решение. А и времето, когато в БСП бе възможно да претърпиш десетина изборни загуби и да оставаш на поста си, отмина.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!