Има резерви за преодоляване дефицита на Здравната каса, смята новият подуправител на НЗОК д-р Димитър Петров. В интервю за „Хоризонт“ той коментира информацията, която оповести днес Министерството на здравеопазването – че през тази година се очаква дефицитът на касата да възлезе на около 260 милиона лева.
По думите му, дефицитът на касата идва на първо място, от прехвърленита плащания към болниците, които се отнасят към 2016-та и би следвало да се платят с миналогодишния бюджет. Според Димитър Петров, разсрочването е направено с цел добра реклама, за да се говори, че касата е завършила без дефицит:
„Това е много елементарен ход – прехвърляш плащания – ноемврийски за януари – и казваш, че нямаш дефицит. Второ – над нас висят около 52 милиона плащания за надлимитна дейност от 2015-та. Ако болниците осъдят касата, също трябва да плащаме или да отиваме към извънсъдебни споразумения“.
Петров обясни още, че НЗОК изпълнява пакет услуги, които не могат да бъдат съкращавани, като добави, че според възможност за икономия на средства има в лекарствената политика:
„Разчитаме най-вече да засилим контрола над лекарствата – тяхното изписване, най-вече на скъпите лекарства. Мисля ,че касата трябва да използва много повече оценката на здравните технологии и за лекарства със съмнителна ефективност да иска такава оценка. Оценяването се прави от една година и повечето медикаменти не са минавали такова. Касата е в правото си, там където има съмнение – да го поиска. Ще засилим контрола над използването на лекарствата най-вече в онкологичните болници, тъй като там разходите постоянно растат.“
Димитър Петров обясни, че няма как да отпаднат лекарства, но там, където ефектът от въвеждането им е съмнителен – тоест скъпи медикаменти, които имат по-евтини аналози, касата ще поиска оценка на здравните технологии от институции извън касата. Тя се прави на база данни, които са взети от големи европейски агенции – най-вече френската, британската и германската.
Новият подуправител на НЗОК беше категоричен:
„Не може лекарства , които са втора или трета линия във Великобротияния и Германия, тук да са първа линия на терапия. И друго – ще бъдем по-настоятелни за отстъпки на новите медикаменти, които влизат, тъй като те са най-скъпи и обикновено – най-непредсказуеми като разход.“
По отношение на лимитите за финансиране на болниците, Петров каза, че не е привърженик на такива ограничения, тъй като те са строго бюджетни и нямат медицинска обосновка, но тъй като са указани в закона за бюджета на касата, то това, което може да се направи към момента е, да се търси по-голяма гъвкавост:
„Ще направим всичко възможно в рамките на преговорите за НРД с Лекарския съюз да приложим по-гъвкава методика, която максимално да смекчи негативните ефекти на тези твърди лимити и наистина да възстанови, поне в голяма степен, принципа, че парите ще отиват там, където е пациентът – тоест в болниците, което са най-тъпрсени, и които са предпочитани от пациентите.“
