На 19 декември Съветът за сигурност на ООН при с единодушие изпращането на наблюдатели в Алепо, които да гарантират безпрепятственото евакуиране на цивилни и бунтовници от сирийския град. Дълго време имаше съмнения относно отношението на Русия по този въпрос, но руският външен министър Сергей Лавров накрая даде своето съгласие.
От началото на сирийския конфликт на 15 март 2011 г.Съветът за сигурност на ООН умножи проектите си за намиране на решение, но повечето от резултатите останаха съмнителни, пише в. „Монд”.
От 2011 година насам са приети 15 резолюции
Приетата миналия понеделник резолюция се присъединява към останалите 14, одобрени по-рано от Съвета.
След няколко неуспеха от началото на гражданската война в страната, първият текст озаглавен „Резолюция 2041” е приет през април 2012 г.Той е наричан още „Планът Анан”, защото е предложен от бившия генерален секретар на ООН Кофи Анан, който е и пратеникът на Организацията в Арабската лига. Текстът му се основава на шест ключови области: политически диалог, спиране на насилието, хуманитарна помощ, спиране на полицейския произвол, свобода за журналистите и свобода за сирийците.
Отново през април 2012 г. е приета „Резолюция 2043”. Целта на ООН е да следи спирането насилието в Сирия. Този мирен план включва и присъствието на наблюдатели, които ако бяха допуснати за кратко в размирната страна, нямаше да успеят да предотвратят ескалацията на конфликта.
На 23 декември 2012 г. жители и лекари от Хомс свидетелстват за използването на химически оръжия от страна на режима по време на нападение в града. Представител на властта в САЩ по-рано предупреди, че Дамаск започва производство на химически прекурсори, необходими за производство на извънредно токсичния газ Зарин. Президентът на САЩ Барак Обама обяви, че използването на такива оръжия ще бъде „червена линия“ за отношението на САЩ към режима на Башар Асад. Изправена пред силни протести и заплахи от международна военна намеса в Сирия, Русия гласува в полза на резолюция 2118, приета през септември 2013 г., с която се разпорежда унищожаването на сирийския химически арсенал и прекратяването на сътрудничеството на правителството и въоръжените сили с Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО). Следва резолюция 2235 на ООН,с която се създава структура , разследваща използването на химически оръжия в Сирия.
Въздействията на приетите решения са минимални. Текстовете не предвиждат санкции в случай на нарушения и се приемат по-скоро като морално осъждане на престъпленията, извършени от въоръжените групировки.
Отхвърлените резолюции
Най-коментирани от общността са резолюциите, предложени от Съвета за сигурност, и получили вето.
Общо шест са решенията за Сирия, които са били отхвърлени, предимно от Китай и Русия.
Само няколко месеца след началото на конфликта Фрнация, Германия и Великобритания правят опит да приемат резолюция осъждаща режима и кървавото потушаване на демонстрации. Текстът е целял да избегне руско вето, предлагайки целенасочени мерки вместо санкции, в случай на продължаване на репресивната политика на сирийското правителство. Това обаче не попречи на руския посланик да заяви, че „заплахата от санкции е неприемлива”. Русия и Китай, двете постоянни членки на Съвета за сигурност, наложиха вето и блокираха всяка нова инициатива след 2012 година.
След задълбочаването на конфликта, през февруари 2012 Съветът за сигурност гласува проекторезолюция за свалянето от власт на сирийския президент Башар Асад. Текстът наподобява плана на Арабската лига за излизане от кризата. Китай и Русия отново спъват приемането на документа. През юли същата година, затягането на санкциите срещу режима в Сирия заради продължаване на употреба на тежки оръжия срещу опозицията, налага отхвърлянето на предложението за разполагането на наблюдатели. Русия приема тази резолюция като подкрепа на опозицията и я определя като „терористична“. С това се слага краят на плана на Анан.
През май 2014 заради намесата на Русия международната общност решава да използва юридически мерки. След многобройни жалби във Върховния комисариат за правата на човека към ООН южноафриканската адвокатка Нейви Пилай сезира Международния наказателен съд (МНС), след което Франция предлага нова проекторезолюция за излизане от кризата. Жалбата към МНС е за военни престъпления, извършени от всички участници в конфликта. Този проект също е отхвърлен от Русия и Китай. Наложеното вето допринася за укрепване на чувството за безнаказаност в Сирия. Към този момент жертвите на конфликта вече надхвърлят 150 000 души.
През октомври 2016 Франция и Русия се сблъскаха относно гледните си точки за спиране на огъня в Сирия. Френското предложение включва прекратяване на рейдовете (рейд – скрито проникване на военни или специални полицейски формирования за нанасяне на внезапен удар бел. ред.), а руското призовава за прекратяване на военните действия, без да споменава бомбардировките. И понеже на 30 септември 2015 Русия нанася първите си въздушни удари в Сирия се стига до вето на проекторезолюцият, което затвърждава конфликта между Русия и Запада. Контрапредложението на Русия пък е отхвърлено от 9-ма членове на Съвета за сигурност, сред които Франция, САЩ и Великобритания.
През декември 2016 г. Русия и Китай наложиха вето на предложение за примирие за 7 дена в Алепо, представено от Испания, Египет и Нова Зеландия. В текста бе посочено, че „всички страни в сирийския конфликт трябва да преустановят всякакви нападения в Алепо и се планират всякакви спешни хуманитарни нужди”. Въпреки това, слабостта на въстаническите сили по време на предложението накара руснаците да отхвърлят резолюцията заради свои стратегически военни причини.
