За да не продължаваме с опитите кога почти спокойно, кога по-нервно да коментираме глупостите (за българската военна помощ към защитаващата свободата си Украйна), разпространявани от президента Радев, БСП и т.нар. „Възраждане“, ще си позволим да публикуваме позицията на един български депутат, разпространени от пресцентъра на партията му и от наши добросъвестни колеги. Ясно е, че позицията е обща за много хора, просто депутатът я представя чисто, прегледно и логично, като предприемач от IT-сектора, а не като като емоционален журналист.
С тях Ивайло Мирчев от „Демократична България“ развенчава митовете (които ние бихме нарекли „жалки лъжи“, но нека останем в неговата терминология) за военно-техническата помощ от България за Украйна. Според нас – развенчава ги повече от убедително.
Мит 1: Ако предоставим бронирани машини на Украйна, ще намалим бойните способности на армията.
Факт 1: БТР-ите са зачислени на жандармерията, която е част от МВР и нямат общо с армията. Нито една бронирана машина няма да бъде взета от армията ни.
* * *
Мит 2: Помощта, която оказваме на Украйна, ни струва скъпо.
Факт 2: Досега сме изпратили помощ само веднъж на обща стойност около 20 млн. лв. За сметка на това до момента Украйна е купила наше оръжие и боеприпаси за над 5 млрд. лв. (по времето на Корнелия Нинова като министър), които до края на 2023 г. ще станат близо 7 млрд. лв.
Помощта, която изпратихме, не нарушава бойните способности на армията ни.
* * *
Мит 3: Защо даваме качествена военна техника, вместо да я използваме ние тук?
Факт 3: Това е морално и технически остаряло въоръжение. Част от него е технически неизправно. То обаче е нужно на Украйна. Украинците разполагат с кацапицет да ремонтират БТР-ите и да ги използват за резервни части. Ние – не. Българската армия има нужда от модерни бронирани машини за пехотата и от реализацията на отдавнашните проекти за придобиване на такива.
* * *
Мит 4: Другите не дават толкова, колкото ние на Украйна.
Факт 4: От всички страни, които помагат на Украйна, България е с най-малък принос. Дори Северна Македония предостави по-сериозна подкрепа от нас под формата на танкове и самолети. През 1999 г. България подари на Македония 94 танка Т-55 и 108 гаубици и това не предизвика сериозни опасения у нас за отслабване на отбранителните ни способности.
* * *
Мит 5: Никой няма да ни компенсира за военната техника, която предоставяме.
Факт 5: По официални данни в края на 2022 г. правителството на САЩ е предложило на България компенсации в размер на 200 милиона долара, ако страната ни предостави старо съветско въоръжение на Украйна. Служебното правителство на президента Радев не се е възползвало от американското предложение.
Длъжни сме да опитаме да получим компенсации под формата на модерно западно въоръжение и днес, ако не е късно за подобна стъпка.
* * *
Мит 6: Предоставяйки 100 БТР-а, намаляваме оперативните способности на МВР.
Факт 6: Въпросните бронирани машини нямат общо с оперативните възможности на МВР, тъй като са зачислени по време на т.нар. Възродителен процес и са предназначени за тогавашните вътрешни войски, днес жандармерия. Никога не трябва да стигаме до момент, в който МВР (под каквато и да е форма) използва срещу гражданите си бронетранспортьори. Самите те са с отпаднала необходимост от години за МВР и част от тях са технически неизправни.
Ежегодно за охрана и поддръжка на тези бронирани машини се изразходват сериозни средства, които сега ще бъдат използвани по-ефективно в бюджета на МВР.
* * *
Мит 7: Украйна не е направила нищо за нас, за да им даваме бронетранспортьори.
Факт 7: Украйна е дом на стотици хиляди украински българи, много от които не напуснаха страната дори след началото на руската инвазия и терор. Най-малкото, което имаме като морален дълг към тях, е да им помогнем да се защитят.
Украйна е приятелска държава на България и, за разлика от Русия, не ни е обявила за враг. Тя е първата фронтова линия срещу агресивния путински империализъм и в този смисъл е преграда пред него и за нас. Помагайки на Украйна, ние помагаме на собствената си национална сигурност.
За последните 16 месеца Украйна е наляла 5 млрд. лв. в икономиката ни под формата на покупки на оръжие и боеприпаси. Пряко или косвено във военните ни заводи препитание намират над 100 000 българи.
* * *
Мит 8: Вместо да си модернизираме армията, ние мислим за други армии.
Факт 8: Не си модернизираме армията, като откриваме в складове на МВР ненужни бронирани машини от 60-те и 70-те години. Както не модернизирате собствения си автопарк, ако в задния двор държите ръждясваща лада, която не ползвате, но не искате да се разделите с нея. Предоставянето на съветско оръжие и получаването на натовско в замяна беше шанс, от който се възползваха много страни, но не и България – заради нежеланието на президента Радев и неговите служебни правителства.
* * *
Мит 9: Дори и да получим помощ от САЩ и НАТО, това не е начинът да модернизираме армията си.
Факт 9: Наивно е да очакваме, че предоставяйки старото си съветско въоръжение, можем да модернизираме цялата си армия. Но можем да стартираме и катализираме този процес, за да може и цената му за нас, данъкоплатците, да е по-ниска. Нищоправенето на управляващите в последните над 30 г. по отношение на модернизацията (вкл. президента Радев) ни докара до състояние основното ни въоръжение все още да е съветско и вече да е по-подходящо за музей, отколкото ефективно средство за отбрана.
* * *
Мит 10: Щом даваме оръжия за Украйна, влизаме във война с Русия.
Факт 10: От 16 месеца България е един от най-големите доставчици на оръжие за Украйна и не сме влезли във война. Най-големият трубадур на тази теза е президентът Радев. И както при Корнелия Нинова уж не изнасяхме и един патрон за Украйна, при служебното правителство на Радев за 10 месеца продадохме боеприпаси и оръжие на Украйна за близо 3 млрд. лв. Т.е. самият Радев вече се е убедил, че даването на оръжие за Украйна не ни вкарва във война, въпреки че публично казва обратното.
Близо 50 държави са дарили въоръжение и муниции на Украйна, откакто Русия започна войната. Ако всички те наистина бяха във война с Русия, тя отдавна щеше да е приключила.
Още актуални анализи – четете тук
