Не мога да разбера защо ви трябват толкова много слънца по магистралите, по пътищата, да светят непрекъснато?
Това заявява на 20 юли 2012 година депутатът от „Ред, законност и справедливост“ (РЗС) и зам.-председател на парламента Димитър Чукарски по време на дебатите по приемане на промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
С тези промени от август 2012 година
шофирането през деня с пуснати фарове е задължително.
Един от основните аргументи на вносителите, сред които е и председателят на транспортната комисия в парламента по това време Иван Вълков от групата на ГЕРБ, се посочва, че с новите текстове се цели „ограничаване на пътнотранспортните произшествия и намаляване на броя на жертвите по пътищата“.
Темата провокира много дебати както в парламента, така и в обществото и до момента няма ясни индикатори, които да доказват или отхвърлят тезата за това, че фаровете през деня спасяват живот.
Вместо това – официалната статистика от държавните институции показва системно несправяне с убийствата на пътя.
Повече „слънца“ на пътя – повече пари в джоба на „Лукойл“?
По време на дебатите при приемането на новият текст през 2012 година са използвани поредица от аргументи „за“ и „против“, които често почиват на официална статистика или информация, които обаче е трудно да бъдат проверени.
Не искам да изпадам в подробности, но смятам че, ако светлините останат включени, това ще бъде един фактор, който ще спомага главно за опазването живота и здравето на участниците в движението, както на хората, управляващи превозното средство, така и на пешеходците, така и на велосипедистите. Това ясно обозначаване на превозното средство може да бъде възприето по-лесно от хора, които са на пътя, в различни пътни условия, хора, които са в различно здравословно състояние. Друго е да виждате, че срещу вас стои автомобил и са включени светлините, съвсем друго е, ако това нещо не е така“, коментира на заседание на комисията по транспорт на 28 юни 2012 година Валентин Микев.
Тогава депутатът от Синята коалиция, сега председател на КЕВР – Иван Иванов, контрира, че
мярката е безсмислена и цитира становище на МВР,
подписано от тогавашния министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Изискването за управление на моторни превозни средства с включени светлини е практика в страни, в които, поради географското им местоположение, тъмната част на денонощието е значително по-дълга от светлата част. България не е такава страна. В някои държави от Европа изискването е препоръчително, в други изискването се отнася само за движение извън населените места. В Австрия е било въведено общо задължение, което след една година, на 1 януари 2008 година, е отменено, тъй като е преценено, че не води до реален ефект върху безопасността. Обръщаме внимание, че тази мярка би повлияла на консумацията на горива, което е пряко свързано с опазването на околната среда”, се казва в него.
По-късно, на второ четене на законопроекта в пленарната зала, Иванов изнася и данни от проучване на Техническия университет, според което, ако всички моторни средства в България се движат с пуснати светлини през цялото денонощие, това
ще доведе до консумацията на течните горива с 300 хил. тона годишно.
Иванов прави изчисления, според които това би струвало 750 млн. лв. на потребителите. Според него доходите ще отидат при производителите и търговците на течни горива и „преди всичко в „Лукойл“ и други фирми„.
Цветомир Михов от ГЕРБ отвръща, че ЕС е задължил производителите на автомобили да въведат автоматично включване на светлините:
Не знам каква Ви е справката и откога, но мога да Ви кажа една друга справка – че от тази и по-следващата година абсолютно всички автомобили, произведени в Европа, са с тъй наречените автоматични дневни светлини, което означава, че всеки нов закупен автомобил в момента, когато запалите двигателя му, дневните светлини се включват автоматично“, контрира той.
И допълва, че, ако се удължи срокът за шофиране със светлини с пет месеца (до този момент е действало задължение за шофиране с пуснати светлини през деня само през зимните месеци, бел. ред.) това няма да доведе до по-висока консумация на гориво.
„По вашата логика – дайте да задължим автомобилите да карат и без включени климатици, защото климатиците също вдигат с едно на сто разхода на автомобилите„, опонира депутатът.
Председателят на транспортната комисия Валентин Микев обосновава промяната със сигурността по пътищата и това, че, движейки се със светлини през деня,
автомобилите могат да бъдат забелязани от далеч.
„Желанието ни е да продължим пътя и борбата за намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, считайки, че това е един от елементите и начините да не допускаме случайни или предизвикани по тази причина пътнотранспортни произшествия“, заявява той.
Теодора Георгиева от ГЕРБ подкрепя подобна промяна, като цитира данни, според които страните в Европа, където карането с включени светлини е задължително целогодишно, са: Швеция от 1977 г.; Финландия от 1982 г.; Норвегия от 1986 г.; Исландия от 1990 г.; Дания от 1990 г.; Унгария – от 1993 г.
Статистиката, която са направили за тези пътнотранспортни произшествия, вследствие на шофирането с включени фарове, е намаляване с 10-11%, което изобщо не е малко“, заключава тя.
България – страната с най-много жертви на пътя в ЕС
Оказва се, че няма анализ, който да показва ефективна ли е била приложената мярка. 11 години след въвеждането ѝ, както и въвеждането на други мерки, страната ни остава на челните места в класациите по брой загинали на пътя.
Статистиката за пътно-транспортните произшествия с пострадали и загинали, която е налична на официалната страница на МВР, не обхваща непосредствено годините след приемането на конкретната промяна за задължително шофиране през деня с включени фарове.
Първата налична е за 2015 година, където се отбелязва увеличение на тежките катастрофи с 2.9 процента, на загиналите със 7.11 процента, а на ранените – с 4.1 процента, като катастрофите се случват най-често между 17.00 и 18.00 часа.
През 2016 година МВР отново отчита нарастване на броя на катастрофите,
като този на загиналите се запазва. Като основни причини за катастрофите с пострадали и жертви се посочват несъобразената скорост, отнемането на предимство, неправилните маневри и шофирането след употреба на алкохол.
Едва през 2017 година МВР отчита спад на катастрофите, загиналите и ранените, съответно с 6.9, 3.7 и 7.4 процента. Намаление по тези показатели е отчетено и през 2018 година, като това се отдава до голяма степен на ефективния контрол на Пътна полиция и новите технически средства за контрол.
Не е доказано, но все пак…
В доклад на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ за 2019 година се посочва намаляване с 10 процента на загиналите на пътя. В него обаче се отбелязва, че за периода 2010 – 2018 г. данните за тежки ПТП със загинали и ранени се променят разнопосочно и като основна причина за
високия процент на травматизма по пътищата се посочва остарелият автопарк.
„Колебанията в статистиката индикират липса на устойчиви тенденции към намаляване на травматизма с желаната динамика. Това обуславя необходимостта от интегриране на нови методи, които да осигурят по-ефективно поставените цели за намаляване на пътнотранспортния травматизъм“, посочват от агенцията и допълват, че основен фактор за повишения риск от ПТП в България е остарелият автомобилен парк.
Със средна възраст от над 18 години, въпреки тенденцията за постепенно подновяване, автомобилният парк на България все още остава твърде стар“, пише в доклада.
В него се отчитат опитите за намаляване на катастрофите с различни мерки, които са въведени в ЗДвП, но за ефекта от тях не е направен анализ.
Като една такава промяна, от която не е ясно какъв ефект има, е и въвеждането на задължителни дневни светлини. Въпреки това, от агенцията заключават, че „важен инструмент“ за подобряване на пътната безопасност са
подобрените фарови системи на новите автомобили.
Потенциалният риск от настъпване на ПТП се увеличава обратнопропорционално на разстоянието, от което дадено МПС може да бъде забелязано от другите участници в движението. Запалените светлини увеличават разстоянието на забелязване и намаляват риска от ПТП. Новите фарови уредби вече не използват обикновени или халогенни светлини, а LED, поляризирани, саморегулиращи се, завиващи, ултравиолетови, полиелипсовидни светлини и др. Всички те увеличават разстоянието на забелязване и съответно намаляват риска от ПТП в различен обем“, поясняват от агенцията.
В последния доклад, който отчита работата на агенцията за 2022 година, се посочва, че
България, заедно с Румъния, е на първо място по брой загинали на 1 млн. жители.
В Швеция броят е 21 смъртни случая/млн., Дания – 26/млн., Румъния – 86/млн. и България (78/млн.).
Въпреки, че на моменти има спорадично спадане не жертвите, в доклада се посочва, че след анализ на данните за пострадалите участници в движението за периода от 2010-2022 г. се установява устойчивост на относителните им дялове в общия брой на пътните инциденти.
От тази година са в сила поредните мерки срещу агресията на пътя –
отнемане на автомобила при шофиране след употреба на алкохол и наркотици.
Все още няма реална статистика и анализ, които да указват има ли ефект от нея.
Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ за периода 2024-2026 г. представи план, в който е заложено приемането на изцяло нов Закон за движението по пътищата. Планът залага основно и на инвестиции в подобряването на пътната инфраструктура с подобряване на настилката, пътната маркировка и знаците, а държавата да започне въвеждането на стимули за собствениците на нови и по-сигурни автомобили.
