Илинденско-преображенско въстание

На 2 август преди 119 години избухва Илинденско-Преображенското въстание. То е резултат на острата реакция от страна на българския народ на решението на Великите сили (Великобритания, Австро-Унгария, Русия, Франция, Германия, Италия) областите Македония и Южна Тракия да останат в пределите на Османската империя след края на Руско–турската война, довела до Освобождението на България.

Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. в Македония и Одринско е връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. Организатор на въстанието е Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация (ВМОРО).

През януари 1903 г. част от членовете на ЦК свикват конгрес в Солун. Той взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско.

На Смилевския конгрес на Битолския окръг на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 2 август (Илинден). Началото на бойните действия в Одринско се определя за 19 август (Преображение), а Серският окръг трябва да се вдигне на 27 септември (Кръстьовден). Следователно се възприема идеята за перманентна революция. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия).

В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани. Никой не посяга срещу мирното турско население. „Доблестно въстание срещу цяла империя“ – възхищава се един австро-унгарски дипломат.

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно с решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район е свикан конгрес в местността Петрова нива. Той изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов. На 18 август бойните действия започват. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.

Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения. В тях вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството. Тези цифри са доказателство за непримиримостта на населението в Македония и Одринско със съществуващия национален и социален гнет, за непреклонната му воля да живее свободно, за стремежа му да отхвърли окончателно османското господство.

Ще почитаме ли заедно със Скопие?

За първи път преди пет години България и Северна Македония отдадоха заедно почит на героите от 1903 година. Това се случи ден след като двете страни подписаха историческия договор за добросъседство (следствие на 18-годишни преговори), а делегации, водени от премиерите на двете страни, поднесоха заедно венци пред саркофага на Гоце Делчев в двора на църквата „Свети Спас“ в Скопие.

Очакванията, че силната символика на този акт ще се отрази позитивно на двустранните отношения сякаш не се оправдаха напълно. Поради идеологически разминавания диалогът между историците на двете държави така и не доведе до масово съвместно честване на историческите събития, включително Илинденско-Преображенското въстание.

В югозападната ни съседка 2 август е свързан с още едно паметно събитие, известно като „Втори Илинден“, случило се четири десетилетия след героичното въстание на Балканите. За „ново“ по значение Илинденско-Преображенско въстание е провъзгласено събирането на АСНОМ – „Антифашистко събрание за народно освобождение на Македония“. То е свикано в манастира „Св. Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г.

Там, неясно как излъчени, се събират на контролираната от сръбските партизани територия 60 от предвидените 115 представители на македонската левица. Под зоркия поглед на титовите емисари, в присъствието на специално доведени военни разузнавачи от САЩ и Великобритания комунистите се самообявяват едновременно за законодателна и изпълнителна власт. Те обявяват, че Вардарска Македония се присъединява към Титова Югославия и че ще се създаде македонски език. За същността на новата Югославска Македония говори и фактът, че събранието е открито с дружното изпълнение на химна на ВМРО (наследник на ВМОРО) – песента „Изгрей зора на свободата“. През 1948 г. този марш на македонските революционери е забранен в Народна Република Македония като фашистки.

Днес в Скопие все още се чуват гласове на недоволство, че България продължава да чества Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Без да оспорва реалностите от „Втория Илинден“, страната ни застъпва позицията, че съвременната македонска нация е декретирана на 2 август 1944 г., което се и празнува от нашите съседи. Но след като героите и жертвите от 1903 г. са общи, не трябва ли българи и македонци днес да ги почитат заедно?

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук