Тържествено заседание на 44-тото Народно събрание ще се проведе днес в сградата на Учредителното събрание във Велико Търново, където преди 140 години е приета първата конституция на нова България.

Документът е известен като Търновската конституция и поставя основите на модерната държава. Заседанието на днешните депутати започва в 10,30 часа с възстановка на събитията отпреди 140 г. След това председателят на Народното събрание Цвета Караянчева открива заседанието със звънеца, който е действал и по време на Учредителното събрание. Малко по-късно ще започне и тържественото заседание.

На 16 април отбелязваме Деня на Българската конституция и професионален празник на юристите. На днешния ден през 1879 г. след продължили 3 месеца дебати е приета Търновската конституция.

Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество“. Създадена от българските интелектуалци, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г., внася големи промени в Проекта, включително и промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл. 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“.

Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление. Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер. Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществените отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици“.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!