Пейо Тотев  Крачолов – по-известен като Пейо Яворов, е един от най-великите български поети.

ИЗ „ХАЙДУШКИ ПЕСНИ“

На Гоце Делчев
I
Ден денувам — кътища потайни
нощ нощувам — пътища незнайни;
няма тато, нито мама —
тато да ругае,
мама да ридае…
Леле моя
        ти Пирин планино!
Море черно
        цариградско вино.
С враг врагувам — мяра според мяра,
с благ благувам — вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица —
        братец да ме хвали,
        а сестра да жали…
Леле моя
        сабя халосия!
Море люта
        одринска ракия.
Бог богува — нека си богува,
цар царува — века ли царува?
Нямам либе, първа обич —
        мене да очаква
        и да ме оплаква…
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.
II
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха злато ковано
твоите руси косици…
Мяна бих сторил мило за драго
        хранена коня,
мяна за благо,
        турци да гоня!
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха огън елмази
твоите черни очици…
Мяна бих сторил мило за драго
        пушка бойлия,
мяна за благо,
        турци да бия!
Да бяха, либе, да бяха,
да бяха маргар мъниста
твоите бели зъбици…
Мяна бих сторил мило за драго
        сабя по воля,
мяна за благо,
        турци да коля!
III
— Хубава горо — пусия,
де гиди пушка бойлия.
Връщат се хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
ей бука листи отрони —
куршум ще Лаза догони,
                        войводо.
— „Връщат с хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
бре бука листи отрони —
                        прокоба.
куршум ще Лазо догони
                        за в гроба…
А палмък ми пали главата,
мъка ми мъчи душата,
                        дружино.“
— Пръте за крушка трънушка,
де гиди клетва хайдушка.
Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
ей зло на злия въздава
юнак, що шета за слава,
                        войводо.
— „Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
бре зло на злия въздава —
                                и нека! —
Юнак, що шета за слава
                                навека…
А жал ми е жалост-умора,
Лазова щерка изгора,
                        дружино.“
IV
Сън сънуваш, ой нерадост,
        опустяла младост,
гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
        И на гроба, ой нерадост,
        опустяла младост,
кръстоклоне — кръст юнашки,
и пиле на кръста.
Заран пиле, ой нерадост,
        опустяла младост,
пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.
Вечер пиле, ой нерадост,
        опустяла младост,
пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.
Сън сънувах, ой нерадост,
        опустяла младост,
сън сънувах, сън прокоба —
сънувах си гроба…

КРАТКА ИСТОРИЯ

Той  е роден в град Чирпан на 13 януари (1 януари стар стил) 1878 година.

Завършва V гимназиален клас в Пловдив. От 1897 до 1901 година работи като телеграфопощенец, сменяйки различни селища – Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало, София.

По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия. След 1897 година влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. От 1901 до 1902 година редактира нейния легален орган вестник „Дело“. През 1902 година на Х македонски конгрес е избран за член на ВМОК Станишев-Карайовов.

Озовал се в София със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание „Мисъл“.

Първата негова творба, която силно впечатлява естетите от кръга „Мисъл“ и се превръща в неделима част от него, е поемата „Калиопа“.

През 1901 година издава първата си стихосбирка „Стихотворения“, чието второ издание от 1904 година е с предговор от Пенчо Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Плод на работата му в театъра са две пиеси – „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

През 1905 година става близък приятел с Дора Габе. През 1906 г. се влюбва в Мина Тодорова, сестра на П. Ю. Тодоров, но скоро след това, при едно от своите пътувания (1910 година) изпраща към последния ѝ дом своята възлюбена, която умира от туберкулоза в санаториум и е погребана в Париж, Франция.

През 1907 г. излиза втората му стихосбирка „Безсъници“, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. Символистичната поезия на Яворов, метафизична, пропита с дълбок скептицизъм и прозрения за вечните въпроси, що никой век не разреши, променя радикално българското литературно мислене и налага нов начин на писане.

Лора Каравелова, дъщеря на държавника Петко Каравелов, с която се венчава през 1912 година, малко преди да замине за фронта в Кюстендил, е жената, чиято любов се оказва фатална за него.

Запазената кореспонденция между тях, сама по себе си литература, свидетелства за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913 година, когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: „Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея“).

Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914 година поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

Творчеството и поезията на Яворов са пропити с трагизъм, породен от драматичния му живот, пълен с разочарования. Голямо разочарование му нанася решението на баща му да прекрати образованието му и да започне работа в телеграфната служба.

В кръга „Мисъл“ той среща разбиране и получава псевдонима си Яворов от Пенчо Славейков, но поезията не го удовлетворява – той страстно иска да участва в борбите за освобождение на Македония.

Силен душевен удар му нанася смъртта на Гоце Делчев през 1903 година, когато той частично се отделя от революционната си дейност поради неразбирателство с Яне Сандански.

Последната капка за Яворов са смъртта на Мина Тодорова и обвиненията в убийството на Лора, които го довеждат до самоубийство.

Смята се, че отровата и пистолета, послужили за самоубийството на Пейо Яворов, са дадени по молба на самия писател от Тодор Александров. Дългогодишното им приятелство е крито дълги години от социалистическата историография.

Родната къща на поета в Чирпан е превърната в музей през 1954 година. Домът му в София също е музей, и въпреки че самата сграда се нуждае спешно от ремонт, музеят продължава да има голям брой посетители.

ЧЕСТВАНЕ НА ГОДИШНИНАТА

Днес, по повод 140-годишнината от рождението на големия български творец Пейо Яворов, от 11.30 до 13.00 часа, в двора на къщaта музей „П. К. Яворов”, на ул. „Г. С Раковски” в столицата, студенти поети от СУ „Св. Климент Охридски” ще представят свои творби, посветени на поета.

По инициатива на Дирекция „Култура” към Столична община ще бъдат раздавани и флаери с произведения на Яворов, а стихове на поета ще звучат в изпълнение на актрисата Силвия Лулчева и украинската поетеса Анна Багряна.

Експозицията на къща музей „П. К. Яворов” също ще може да бъде разгледана в рамките на работния ден, при това безплатно.

Проявата е част от културния календар на Столична община и на Националния литературен музей по повод годишнината от рождението на Яворов. На 11 януари ще бъде официалното честване в Големия салон на БАН, когато ще бъде представена изложбата „Път, на който не съзирам края…” и ще бъде открита конференцията „Между деня и тъмата…”, организирана от НЛМ и Института за литература към БАН.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!