Депутатите не се съобразиха с резултатите от националния референдум и отхвърлиха въвеждането на мажоритарни избори. Парламентът не прие предложението на ГЕРБ депутатите в следващото Народно събрание да се избират мажоритарно. Промяната в Изборния кодекс подкрепиха само 98 народни представители – вносителите от ГЕРБ и ВОЛЯ. Против гласуваха 121 депутати от БСП, ДПС и Обединените патриоти и 1 се въздържа.

Преди гласуването председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов призова колегите си да се съобразят с „волята на 2.5 млн. избиратели, които са се произнесли на референдума”.

Обществото иска да гласува за личности и за хора, които могат да изпълняват ангажимента си като народни представители. Не мога да разбера защо са много партиите, които казват, че мажоритарната система не е нещо добро. Ако погледнем реално местните избори са много ясно изразен мажоритарен вот“, коментира Цветанов.

Депутатът от ГЕРБ Георги Марков, който през 1990 година беше избран за депутат във ВНС именно по мажоритарната система, коментира, че в нея личностният принцип е безспорен. Според него,  предимство на мажоритарния вот е и правенето на по-големи и по-силни мнозинства.

Всички българи искат да е силно управлението. За да е силно управлението, не трябва само можещ премиер и можещи министри. Трябва да има и силно парламентарно мнозинство, защото правителството е еманация на парламента”, заяви Георги Марков.

Тезата на БСП, че мажоритарната система облагодетелства големите партии и ще нанесе тежък удар върху демокрацията, защити Филип Попов по време на дебатите по първо четене на промените в Изборния кодекс.

 „Тази система крие два тежи недостатъка. На първо място тя облагодетелства големите партии, за сметка на плурализма и ще доведе до тежък удар срещу демокрацията. Другата опасност е, че като цяло този вид изборна система в България, на практика ще раздроби националната политическа система и ще стимулира създаването на регионални и локални партии. Изборната кампания ще е фрагментирана и регионална, а не национална”, смята Филип Попов.

Два дни след като в ДПС видяха възможност мажоритарната система да увеличи броя на депутатите им, днес от движението заявиха, че „няма да се ръководят от партийния интерес, а ще подходят национално отговорно” и ще гласуват срещу мажоритарната изборна система. Тезата им разви Джейхан Ибрямов, който видя и схема за манипулиране при определянето на едномандатните райони.

Една от популярните критики срещу тази мажоритарна демокрация е начертаването на границите на едномандатните районите по начин, който дава предимство на една политическа партия. Определянето на границите на районите вероятно ще се извърши от администрация, която се подчинява на управляващите“, обясни Ибрямов. Според когото това би увеличило корупционния натиск и няколко гласа ще се окажат решаващи за избор на народни представители

Изненадващо, позицията на ДПС се доближи до тази на патриотите, за които разделянето на страната на 240 едномандатни района също е проблем. Николай Александров от „Обединените патриоти” видя в районирането „най-големия капан и клопка, която съществува в такова законодателство“.

 „Представете си избирателна секция с 240 кутии, в която трябва да пуснете бюлетини, или секция в чужбина, в която трябва да изготвят 240 различни протоколи. Всеки от тази зала и кандидат за народен представител може да се кандидатира като независим“, обясни Александров.

Партията на  Марешки гласува „за” предложението на ГЕРБ за промени в Избирателния кодекс още в комисията по правни въпроси във вторник.  По време на парламентарните дебати днес, позицията на ВОЛЯ потвърди Пламен Христов.  И обяваи, че подготвят свой вариант в частта за районирането на страната. От ВОЛЯ предлагат сегашните 31 многомандатни района да се запазят, като станат едномандатни.

Вчера внесохме в деловодството наше предложение за изменение на Изборния кодекс, което се различава в основната си част и по специално в броя на районите. По този начин, предложението на ГЕРБ е за 240 едномандатни района, в нашия вариант се запазва броят, какъвто са сега. Също многомандатни”, обясни Христов.

Съществената промяна в Изборния кодекс, която предлагат от ГЕРБ е  въвеждането на изцяло мажоритарен вот.

На референдума през ноември м.г. това поискаха и над 2.5 млн. избиратели. Макар преди две седмици Върховният Административен съд да реши окончателно, че всенародното допитване иницирано от „Шоуто на Слави“ няма задължителен характер, от ГЕРБ внесоха промените в изборното законодателство.
Според тези промени мажоритарният вот ще е „два тура с абсолютно мнозинство“. Досегашните 31 многомандатни избирателни района стават  240 едномандатни, където всяка партия или коалиция ще може да издигне само един кандидат-депутат.

Ако никой не спечели 50%+1 гласа още на първия тур, първите с най-голяма подкрепа ще се състезават на балотаж. Там  за избран се счита кандидатът, събрал най-много гласове. Ако отново има равенство на гласовете, се прави нов частичен балотаж.

Един от най-спорните моменти – разделянето на страната на 240 едномандатни района, ГЕРБ прехвърлиха на президента.

Нов момент е, че гласовете на избирателите от чужбина ще отиват в района, където са регистрирани по постоянен адрес.

Законопроектът на ГЕРБ зачита и мнението на гласувалите в референдума, които поискаха намаляването на държавната субсидия за политическите партии да стане от 11 лв., както е сега, на 1 лев на глас.

Парламентът отхвърли и законопроекта на ДПС за изменение на Изборния кодекс.

Депутатите на Движението за права и свободи искаха премахване на задължителното гласуване и премахване на квадратчето „Не подкрепям никого“ от изборната бюлетина.

Искаха още да се отмени ограничението предизборната агитация да се води само на български език. ДПС предлага да може да се агитира и на език, „различен от българския, но при осигурен превод”. В законопроeкта им пише, че избирателни секции извън страната се откриват там, където има дипломатически и консулски представителства, и най-малко при 20 желаещи да гласуват. А където няма български представителства се откриват избирателни секции, ако най-малко 40 са подали заявление за гласуване.

ДПС предлагаха създаването на нова алинея с текст: „Партиите и коалициите имат право при регистрация на кандидатските си листи за всеки вид избори под номера на листата, който съвпада с номера на жребия, да няма кандидат и да остане бяло поле. В този случай подредбата на съответната кандидатска листа не се преномерира служебно”. Мотивът за предложените промени е да бъдaт избегнати грешки от типа 15/15. Вбъдеще се предлага жребият за номера на партиите и коалициите в бюлетината, да е преди регистрация на кандидатските листи и всяка партия сама да преценява и да има право да остави празно мястото на позиция със съвпадащия номер.

Още преди да стане ясно, че парламентът отхвъря законопроектът на ГЕРБ, президентът Румен Радев се обяви против идеята, той да направи районирането на страната при евентуални мажоритарни избори. Във Варна държавният глава категорично заяви, че това не влиза в задълженията му. Коментарът му е по повод предложението на ГЕРБ направено в законопроекта за изменение на Изборния кодекс, президентът да оредели кои ще са 240-те едномандатни района.

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!