На 7 февруари 1992г. – преди 25 години – 12 държави подписват Договорът от Маастрихт, с който се създава Европейския съюз. Договорът регламентира дейността на органите на Европейския съюз (Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Съд на Европейските общности, Сметна палата на Европейския съюз и други) и определя минималните компетенции на Съюза в областта на културата, здравеопазването, защитата на потребителя, трансевропейски мрежи, индустриалната политика и други.
„Гейм, сет и мач” не е фразата, която тогавашният министър-председател на Великобритания Джон Мейджър използва, завръщайки се от холандското градче Маастрихт през декември 1991. Това обаче е фразата от изявлението на правителството за хода на преговорите по едноименния договор. Той бе подписан точно преди 25 години. Една четвърт по-късно, парадоксът е налице. Маастрихт бе едновременно триумф и катастрофа за Великобритания и нейното място в ЕС, коментира репортерът на „Таймс” Ананд Менон.
Мейджър си е изиграл добре картите. Подсигурил е не само икономическата и валутна стабилност, но и е премахнал социалната част от споразумението. Освен това той е основен критик при формирането на политиките на ЕС като сигурност, имиграция.
Великобритания се очертава като основен опонент на голяма част от точките в договора. Въпреки това, Маастрихт е повратна точка за европейската интеграция и допринася изключително много за решението на британците да напуснат Общността.
Гневните парламентарни дебати по ратификацията на споразумението са довели до разрив в отношенията с Консервативната партия, която определя отчасти и британската политика днес.
Евроскептичният проект „Нови звезди” получи 84 подписа непосредствено след създаването си. Някои от депутатите, които подкрепиха референдума през 2016г. бяха част от тогавашните евроскептици.
„Гардиън” пише, че въпреки че Маргарет Тачър говори за оставане в Европейската общност през 1975г., 4 години преди да стане министър-председател, и подписва Единният европейски акт (1986г.), тя не подкрепя проекта за ЕС. Речта й в Брюж през 1988 се превърна в образец за торите скептици. Тя не говори за напускане на Общността, но за „ограничаване на европейските амбиции”.
„Ако се потисне държавност, а властта се концентрира в центъра на европейския конгломерат, това ще навреди и застраши целите, които Великобритания се стреми да постигне“, казва Тачър.
Торите смятали, че визията им за единен пазар е присвоена от френско-немските амбиции за политически и икономически съюз.
Скептицизмът на Тачър я поставил в остро противоречие с ключови фигури от кабинета й.
Идеята за Брезит е била на дневен ред още преди подписването на Договора за ЕС.
Днес Общността е изправена пред редица предизвикателства като евроскептични настроения, бежанска вълна и финансова нестабилност. Експертите смятат, че това се дължи на недостатъците, създадени чрез Договора от Маастрихт.
Особено ясно те се проявяват в икономическия и паричния съюз. Така например беше договорено, че само онези страни ще имат обща валута, които отговарят на така наречените Маастрихтски критерии. Наред с други неща дефицитът на държавния бюджет не трябва да надвишава 3% от брутния вътрешен продукт (БВП), а държавният дълг – не повече от 60 на сто от БВП.
„Въпреки това не беше пояснено как Маастрихтските критерии трябва да се прилагат, ако влизането в паричния съюз вече се е случило и какви санкции следва да бъдат наложени”, пише в материал за германската икономическа телевизия N-TV д-р Бертолд Буш, старши икономист към Института за германска икономика в Кьолн. Според него небрежното боравене с критериите от Маастрихт допринася за това финансовата и икономическата криза, която започна в края на 2007 г., да бъде последвана през 2010 г. от дългова криза, която заплашваше бъдещето на общата валута.
Като че ли последната капка, с която преля чашата бе мигрантската криза и решението на ЕС за квотно разпределение на бежанците. Освен това британският премиер Дейвид Камерън поиска да ограничи вътрешната имиграция в Европейския съюз, а канцлерът на Германия Ангела Меркел категорично му се противопостави.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че ще блокира плановете на британския премиер Дейвид Камерън да. Британският премиер обеща да поиска да бъде ограничено правото на свободно придвижване като част от плановете да предоговори отношенията на Лондон с Брюксел.
Преди дни председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск изпрати писмо до лидерите на страните членки, в което пише, че една разпадането на ЕС ще ни направи зависими от суперсилите.
„Една от заплахите е вътрешна и е свързана с надигането на антиевропейски, националистични, нарастващи ксенофобски настроения в самия ЕС. Националният егоизъм се превръща и в привлекателна алтернатива на интеграцията. Освен това центробежните тенденции се захранват от грешките, допуснати от хора, за които идеологията и институциите станаха по-важни от интересите и чувствата на народите”, пише Туск.
Според него отслабването на вярата в политическата интеграция, поддаването на популистки аргументи, както и съмнението в основните ценности на либералната демокрация стават все по-видни.
Трябва да се отчете приноса на Договорът от Маастрихт. Той отбеляза нов етап в процеса на създаване на „все по-тесен съюз между народите на Европа“. ЕС се основава на три стълба: европейските общности, общата външна политика и политика на сигурност и сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. С оглед разширяването на Съюза договорът от Амстердам въведе промените, необходими за по-ефективното и демократично функциониране на Съюза.
