30 обвинения за 11 минути. Толкова пъти президентът Румен Радев нападна правителството на Николай Денков. Той направи това в събота, когато произнесе реч на връх Шипка, а после говори с журналисти. Двете му прояви отнеха общо по-малко от 11 минути. Какво иска да каже президентът?
Защо му е на президента да напада правителството с повече от 30 обвинения, изстреляни накуп? Експертите, с които Свободна Европа разговаря, дават различни отговори на този въпрос:
- Заради наранено его;
- Защото изпълнява поръчка от Москва;
- Защото изпитва лична и страстна лоялност към интересите на Кремъл.
За някои верният отговор е комбинация от трите едновременно.
Какво стана на Шипка
В събота президентът Румен Радев произнесе реч на церемонията по честване на 146-годишнината от епопеята на връх Шипка. Тази реч продължи 6 минути и половина. След това той отговори на въпроси на журналисти. Разговорът продължи 4 минути и 20 секунди.
В тези две кратки прояви президентът изрече общо 30 обвинения, квалификации или обиди, насочени към правителството или към група от хора, които той определи като „управляващите“.
Сред 30-те обвинения има такива, които се повтарят по смисъл. Например, президентът на три пъти казва с различни думи, че кабинетът иска да заграби повече власт и три пъти го обвинява в това, че „сее разкол“ в обществото. Той по 9 различни начина казва, че управляващите се отричат от това, че са българи.
Ето някои от останалите обвинения:
- управляващите имат „проект за похищение на Конституцията“
- правят опити „за разграждане на държавността“
- имат „ортаци от тъмните политически сенки“
- извършват „омерзително съглашателство“
- тласкат „обществото към хаос и насилие“
- овладяват „МВР и службите за опорочаване на изборите“
- „Лумпенизират политическият дебат“
Две думи за политическия момент
От пролетта на 2021 г. в България има само две редовни правителства – това на Кирил Петков управлява по-малко от 8 месеца, а сегашното – на Николай Денков – започна работа преди два месеца. В останалите 16 месеца на власт бяха служебни правителства, назначавани от президента. Те работеха без да има действащ парламент.
Външната политика на последните служебни правителства, управлявали по време на руската агресия в Украйна, беше подлагана на критика заради прокремълски позиции на самия Радев и на различни министри.
Преди месеци изтече запис от среща на ръководството на „Продължаваме промяната“. В него се говори за промяната в ориентацията на страната, както и за нуждата от чистка в службите, одобрена от „посолството“, без да се казва за чие посолство става дума.
През уикенда думите на Румен Радев на Шипка бяха коментирани от Лена Бориславова, която беше началник на кабинета на премиера Кирил Петков. Тя написа в социалните мрежи, че ако не е имало риск от това президентът Радев отново да управлява и да отдалечава страната от Европа, може би не би се стигнало до „тежкото решение (…) да сглобяваме редовен кабинет с най-големия ни опонент [ГЕРБ]“.
Защо президентът говори така за правителството
Двама политолози имат почти еднакъв „превод“ на речта на президента Радев на Шипка – Огнян Минчев и Евгени Дайнов. Те виждат в думите му две основни прояви – на наранено самолюбие и на вярност към Москва.
За Огнян Минчев речта на президента е по-важна от гледна точка на психологическия патос, отколкото от гледна точка на традиционната му прокремълска позиция. „Този патос изразява неговото истерично властолюбие, инфектирано от обстоятелството, че вече 2 месеца не разполага с абсолютна безконтролна власт“, казва Минчев. За него патосът е провокиран от „спешна политическа поръчка на неговите московски ментори да направи всичко възможно да прекрати едно управление, което те разглеждат като враждебно на самите тях“.
Евгени Дайнов смята, че президентът е „прихванал болестта на всички български президенти, които успеят да получат втори мандат – да искат да придобият реална изпълнителна власт“. Политологът се позовава на това, че на Шипка президентът говори „за някакво движение 3 март – сякаш ще направи едно голямо ОФ, чрез което ще има власт и след като спре да е президент“.
ОФ е съкращение от Отечествен фронт – коалиция от леви и антифашистки формации, които идват на власт на 9 септември 1944 г. В действителност ОФ е доминирано от комунистическата партия.
Дайнов вижда и разлика между Радев и всички останали президенти – „той страшно завижда и страшно мрази. Завижда на „Продължаваме промяната“ за това, че те не са вече „неговите момчета“, а се еманципираха и правят неща, без да го питат“.
За разлика от Огнян Минчев, който говори директно за „поръчка“ на Москва, Дайнов смята, че Радев показва „смайваща лоялност към интересите на Кремъл“. Политологът признава, че е бил изненадан от нея.
„Тя е по-ярка от лоялността на бившия президент Георги Първанов и дори от тази на бившия премиер Андрей Луканов. Дори и да го държат с нещо [в Русия], тя отива отвъд всякакви рамки, това е страстна лоялност към Кремъл“, казва Дайнов.
Между президента и правителството има политическо противопоставяне и наранено его, смята експерт, близък до службите, с когото Свободна Европа разговаря. Той твърди, че държавният глава се опасява да не бъде неглижирана ролята му и той да бъде изолиран от външната политика. Експертът напомня, че Министерският съвет и Министерството на външните работи са тези, които определят кой представлява България на международни форуми, с много редки изключения, когато форматът е за президенти.
Извинете, но какво става в страната?
Ето краткия отговор на Огнян Минчев: става късо съединение.
Политологът го обяснява така: България за пореден път се е озовала „между Сцила и Харибда, тоест между своите ангажименти към общата сигурност на европейската и евратлантическата общност, и – от друга страна – масирания колониален диктат на режима на Путин. Този натиск поражда „къси съединения“.
Сцила и Харибда са морски чудовища от древногръцката митология. Да бъдеш „между Сцила и Харибда“ означава да си между чука и наковалнята.
Евгений Дайнов ползва друг образ, за да обясни какво става. За него в България тече илюстрация на теорията за приливите и отливите. В момента има проевропейски прилив, смята той.
„В България мнозинството никога не е искало европейски живот“, казва Дайнов. Според него от време на време са се появявали малцинства, които са успявали да наложат европейски дневен ред, както става и в момента. „Сега проевропейското малцинство нарастна, увлече след себе си хора и обезвери антиевропейските сили“, казва той.
Можем да обясним такива моменти и като временно отворен прозорец. Ето какво значи „временен“: „В момента е усилен импулсът към Европа, но този импулс ще свърши. Затова е важно какво се прави в момента и колко дългосрочен ефект може да има то. Затова е важно България да влезе и в Шенген, и в еврозоната“, казва Дайнов.
*Текстът е публикуван в „Свободна Европа“. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ.
Още актуални коментари – четете тук
