Напрегнат сюжет – ситуации между живота и смъртта – интензивни взаимоотношения, етични дилеми – кръв и страх – това е формулата на добрия медицински сериал.
Четвъртият сезон на сериала „Откраднат живот“ навлиза в своя апогей. Интригата около новия директор доц. Банков и личната му драма постепенно се разплита, но се заплита нова – ще започне ли любовен романс между него и млада лекарка от болницата и как това ще се впише в моралните му стандарти за безупречна дисциплина и липса на всякакви лични отношения на работното място.
Ако се съди по пийпълметричните данни за зрителския интерес и световната статистика, по всичко личи, че сериалът спокойно може да има още поне 4 сезона. Лидерът в жанра „Спешно отделение“ навъртя цели 15, „Военно полева болница“ – 11, „Анатомията на Грей“ – 9, а „Д-р Хаус“ – 8.
Към списъка с успешни лекарски поредици можем да прибавим още чешкия„Болница на края на града“, заради който преди 40 години улиците на България опустяваха, американския „Д-р Куин лечителката“със симпатичната Джейн Сиймор, полския „Медици“, който се излъчва и в момента, германската теленовела „Клиника край езерото“… И още – „Клъцни, срежи“, „Неврохирурзи“, Частна практика“ и българския опит със ситуационната комедия „Клиника на третия етаж“.
Напрегнат сюжет – ситуации между живота и смъртта – интензивни взаимоотношения, етични дилеми – кръв и страх – това е формулата на успешния медицински сериал и всеки, който я познава и владее, има шанса да направи добър продукт. Очевидно продуцентите на „Откраднат живот“ са се подготвили, преди да се захванат с предизвикателството.
„Болницата е крайно място не само на човешкото нещастие, но и на голямо щастие – там се спасява живот – казва главният сценарист на „Откраднат живот“ Иван Спасов. Там стават и чудеса, които не се случват в други професии – продължаващият живот“.
Историческите справки сочат, че първите лекарски сериали се появяват през 50-те години на 20 век в САЩ. Именно тогава са изградени и основните закони на жанра: действието се развива предимно в болница, главният герой е обаятелен или своенравен лекар, действието във всяка серия е концентрирано върху болестта на един пациент. Първоначално продуцентите са смятали, че тези сериали трябва да бъдат не само увлекателни, но и образователни.
И за главен герой се е търсел опитен лекар на солидна възраст. Например д-р Конрад Стайнър от популярния през 54-55-та година сериал “Медик” в края на всяка от излъчените 59 серии се обръщал с напътствени думи към зрителите и накратко разказвал за съвременните методи на лечение на някакво заболяване. През 60-тегодини познавателността отстъпва на втори план, става ясно, че на зрителите се харесват повече младите, макар и неопитни лекари.
В крак с тенденцията NBC и ABC пускат по едно и също време сериали с напълно еднакви концепции и с главни герои – красиви лекари. Така се стига до безспорно най-популярния лекарски сериал на всички времена:
„Спешно отделение“ и най-обаятелния актьор в бяла престилка – Джордж Клуни
Макар и оттеглил се от снимачната площадка след първите 5 сезона, споменът за Клуни и славата му на секссимвол „тегли“ на гърба си сериала още цели 9 сезона. Благодарение на д-р Рос сложни, дори напълно неразбираеми за ухото на неспециалиста фрази като ”Губим го! Веднага 7 кубика епинефрин интравенозно!” звучат секси и се възприемат като заклинание. Гилдията обявява филма за златен стандарт в медицинските сериали. Според кинокритиците в него има всичко необходимо: чаровни лекари, сложни взаимоотношения, и излекувани, и нещастни пациенти, постоянни драматични обрати.
Нов принос към жанра дава излезлият през 2004 г. „Д-р Хаус“
Главният герой е тотално различен от своите предшественици и е твърде далеч от създадената до момента представа за състрадателен, чаровен и загрижен лекар с ореол на ангел. Той е мрачен, необщителен, нарича пациентите и колегите си идиоти, взема наркотици, няма нормален личен живот, а предпочита услугите на проститутки. Въпреки това обаче той е гениален лекар, който спасява животи.
Продуцентът казва, че се е стремял да създаде медицински сериал, близък до модела на криминалните филми. „Исках героят ми да прилича на Шерлок Холмс, да има приятел съратник като реплика на д-р Уотсън, уликите да бъдат симптомите, а главният престъпник – болестта“ – пояснява Дейвид Шор.
Хю Лори постига забалежителна популярност, а образът му на близък до гениалността лекар-диагностик слага отпечатък върху всичките му следващи изяви на актьор и музикант.
Главният продуцент на „Откраднат живот“ Евтим Милошев многократно е казвал в интервюта, че в подготовката си за сериала е черпил опит и идеи от всички световни образци, но сякаш най-близък до своя филм намира
„Анатомията на Грей“
Филмът „Анатомията на Грей“ се отличава със страхотния си сценарий. В него няма шокиращи обрати и неочаквани развръзки, но няма и happy end – често сложната операция завършва със смъртта на пациента. Наред с реализма , създателите на филма постигат удивително съпреживяване на героите, които не са опитни лекари, но се стремят да дават всичко от себе си.
Подобно на „Анатомията на Грей“ лекарите в българския сериал са дълбоко съпричастни към страданията на своите пациенти, дори често си позволяват да навлязат в личните им отношения чрез разговор с близките им , съвети, настойчивост и дори намеса. Отлични са оценките са сценаристите, начело с Христина Апостолова, заради пълнокръвните характери на героите – между тях няма само палачи и само жертви, нито един не е само светец или само грешник, само герой или само пораженец. Нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед и зад повърхността на определено действие или бездействие се крият няколко пласта мотиви и причини, закодирани в минали драми и конфликти.
Привличането на актьори от всички поколения – от доайените Васил Банов и Стоян Алексиев, през звездите от средната генерация Мария Каварджикова, Ернестина Шинова, Янина Кашева, Марта Вачкова до най-младите Дария Симеонова, Ралица Паскалева, Луиза Григорова – задържа пред екрана и зрители от три поколения. Задължителен елемент в арматурата на успешния сериал, е да вкара нови, непознати за широката публика лица, които да станат звезди за една нощ. В „Откраднат живот“ има дори двама – Александър Алексиев като д-р Василев и Калин Янакиев като д-р Генадиев, които в различните сезони – като в шоу с отлични жонгльори – си разменят бащите, жените и първенството в сърцето на зрителите.
Друга „кукичка“, която родните продуценти закачат за задържане на зрителския интерес, е използването на знакови лица в нетипична роля. Любимецът на децата бате Енчо като раково болен, господарят на ефира Митко Рачков в драматичния образ на баща, принуден да даде сина си за отглеждане в чуждо семейство, са само малка част от примерите.
Българският екип успешно надгражда здравата основата на познатите лекарските сериали, върху която е стъпил. Обогатява медицинските казуси, разисквани във всеки епизод с множество редки и нетипични случаи:
Новородено дете с празни очни ябълки. Момиче, което се храни със собствената си коса, защото страда от рядкото неврологичното заболяване „Синдром на Рапунцел“. Пациент с натърпима коремна болка след глътнати капсули с дрога. Билярдна топка, разкъсала ануса на известен прокурор, любител на перверзните игрички…
Списъкът може да бъде продължен, но общото между всички тези случаи са екзотичните диагнози, някои от които 1 на милион случаи. Те задържат вниманието на зрителя като магнит, много повече от съпреживяването на някои от собствените му заболявания като високо кръвно, диабет или стомашни колики.
Създателите на „Откраднат живот“ дълбаят умело и в дебрите на морала. Те добре познават народопсихологията на българина и правилно са преценили, че репликата, характерна за д-р Хаус „Пациентът умря ли или трябва да ходя на работа?“, не би се възприела с чувство за хумор, изречена от устата на роден персонаж. Затова предпочитат да изправят зрителя пред множество етични дилеми:
Колко далеч може да стигне баща и лекар, ако в миг на отчаяние реши, че е по-силен от съдбата? Болят ли чувствата повече от раните? Докъде се простира моралът в медицината? Може ли хората да променят системата, или тя винаги ги сдъвква?
Създателите на „Откраднат живот“ срещнат зрителя челно и със социални каузи, които не се възприемат еднозначно – изоставянето на деца и търговията с тях; отношението към хората със синдром на Даун и към различните като цяло; приемното родителство…
Във филма влизат и чисто българските и много болезнени „здравни „ теми : корупцията в здравеопазването, изтичането на лекари в чужбина и … мантрата, че ако тези специалисти се върнат обратно в България, ще оправят системата и държавата и няма да сме на този хал. Дали? Предстои да видим. Ако не наистина, то поне по телевизора в следващите серии.
