Народно събрание
Народно събрание

48-то Народно събрание (XLVIII НС) бе сформирано след резултатите от предсрочните парламентарни избори в България, проведени на 2 октомври 2022 година. За четири месеца работа депутатите успяха да приемат няколко изключително важни за страната ни закона, но не се справиха с фундаментални проблеми.

Силно фрагментиран, съставът на парламента включваше седем парламентарни формации – ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, ДПС, БСП, Демократична България, „Възраждане“ и „Български възход“.

ДЕБАТИ.БГ обобщава с кои действия (или бездействия) ще запомним 48-я парламент:

48-то Народно събрание ще остане в историята с едно от най-дългите и противоречиви откриващи заседания. Безпрецедентна парламентарна криза настъпи, заради невъзможността да се избере председател. Заседанието продължи три дни – на 19, 20 и 21 октомври. След множество ожесточени спорове и гласувания депутатите не успяха да се обединят около някое име. На третия ден – 21 октомври, като консенсус и след силно обществено недоволство, Вежди Рашидов от ГЕРБ, най-възрастния депутат (на 70 години), бе избран за председател на Народното събрание.

Какво успя да свърши парламентът за четири месеца:

След бурна разправия парламентът реши България да даде въоръжение на Украйна

На заседание на 30 ноември служебното правителство взе решение за предоставяне на оръжие на Украйна. То беше публикувано в правителствената системата за правна информация, но списъкът с конкретните въоръжение и боеприпаси към него беше засекретен. По-късно стана ясно, че оръжието, което България ще изпрати на Украйна, не е предназначено за употреба на фронта, а за тренировки на войници, които се провеждат в други страни. С това решение, макар и с почти година закъснение, България най-накрая официално се присъедини към страните от ЕС и НАТО, които изпращат военна помощ още от началото на войната в Украйна.

Депутатите приеха държавата да може при необходимост да поема оперативен контрол над „Лукойл“

Това важи и за всички всички други оператори с нефт и нефтопродукти. Министърът на икономиката, при крайна необходимост, ще може да назначава особен търговски представител, начело на „Лукойл“ за шест месеца, с възможност за удължение до 1 година. По този начин се гарантира сигурността и енергийната независимост на страната.

Парламентът забрани износа на нефт и нефтени продукти с произход Русия

Забранява се продажбата на суров нефт, превозван по море, и на нефтопродукти с произход от Русия или изнасяни от Русия, които са внесени у нас въз основа на дерогация, разрешена от Министерския съвет (МС), на купувачи, от друга държава член или в трета страна. Забранява се трансферът и транспортът, както и продажбата на купувачи в други държави от ЕС или извън него, на нефтопродукти, получени от суров нефт, внесен въз основа на дерогация, разрешена от МС. Изключения са правят при продажбата, доставката, трансфера и износа за Украйна на нефтопродукти, получени от суров нефт, при условие, че са предназначени само за употреба в Украйна и не се цели заобикаляне на забраните.

НС прие и законодателни промени за хората с увреждания.

Става въпрос за хората, чиито ТЕЛК решения изтичат и чакат преосвидетелстване най-малко по половин година до издаването на ново. Те вече няма да губят права и ще продължат да получават пенсиите си за инвалидност. Предложението беше на омбудсмана Диана Ковачева. Няма да им се прекъсва и финансовата и целева подкрепа, включително безплатните винетни стикери, право на лична помощ, асистентска подкрепа, различни данъчни облекчения.

Депутатите решиха единодушно всички ученици от 1 до 12 клас да ползват безплатни учебници.

Законопроектът влиза в сила от учебната 2024-2025г. Така в системата на предучилищното и училищното образование се осигуряват за безвъзмездно ползване от всички деца и ученици включително познавателни книжки, както и учебници и учебни комплекти и електронно четими учебници за учебните предмети и за специалните предмети.  По този начин се улеснява значително достъпа до образование на деца от всички социални и етнически групи.

Депутатите подпомогнаха достъпа до здравеопазване в отдалечените и труднодостъпни места

Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за здравното осигуряване. Въвеждат се изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти. Предвижда се финансиране на медицински персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони. Подобрява достъпът на здравноосигурените лица в отдалечени и труднодостъпни региони и в общини, в които няма други лечебни или здравни заведения, до медицинска помощ от основния пакет, гарантиран от бюджета на НЗОК, както и до лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни.

Окончателно парламентът реши минималната работна заплата да е 50% от средната за страната.

Тя ще се изчислява за период от 12 месеца, което включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на настоящата. Процедурата влиза в сила от септември 2023-та и фактически увеличението ще е от 2024 г. Обвързването със средната работна заплата ще доведе до по-справедливи възнаграждения.

Какво не успя да свърши 48-то Народно събрание:

Основното и най-важно нещо, което 48-ят парламент НЕ УСПЯ да свърши е да състави работещо редовно правителство. Именно заради този провал, в страната ни предстоят пети подред парламентарни избори за 2 години. Народът е изморен, обезверен и ситуацията не се отразява никак положително в момент на бушуваща война в Европа, предстояща рецесия и висока инфлация.

Второто най-важно нещо, в което депутатите се провалиха е правосъдната реформа. Тя беше спъвана последователно от ГЕРБ, ДПС и отчасти БСП. Именно тя е една от причините да не успяваме да събудим доверие в европейските ни партньори, което се отразява и на кандидатурата на за Шенгенското пространство и на влизането ни в еврозоната.

Третият голям провал, и може би най-голямо разочарование от действията на 48-я парламент, е отмяната на машинното гласуване и връщането на хартиената бюлетина. С това си решение, народните представители, отново от ГЕРБ, ДПС и БСП, т.нар.“хартиена коалиция“, върнаха страната ни огромни крачки назад и отвориха вратата за старите практики по подмяна на вота на гражданите, разработвани години наред. Те не се съобразиха с общественото мнение и пренебрегнаха протестите, провеждащи се пред сградата на НС. Дори дебатите по въпроса се проведоха през нощта, на тъмно, скрити от хорските очи.

Мандати:

Първи мандат

На 5 декември 2022 г. президентът Румен Радев връчи първият мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ. От партията номинираха проф. Николай Габровски за министър-председател. На 12 декември 2022 г. Габровски върна изпълнен проучвателен мандат за съставяне на правителство на президента Румен Радев. На 14 декември 2022 г. кабинетът „Габровски“ е подложен на гласуване в Народното събрание, но е гласувано само предложението за министър-председател – Николай Габровски. За предложението за премиер гласуваха 113 „за“, 125 „против“ и 0 „въздържали се“. Заради това не се стига до гласуване за структура и състав на Министерски съвет.

Втори мандат

Вторият проучвателен мандат бе връчен на 3 януари 2023 г. на „Продължаваме промяната“. Те номинираха за министър-председател Николай Денков. Партията внесе в Народното събрание декларация с приоритети, чието одобрение поставят като условие да предложат структура и състав на Министерски съвет. На 6 януари декларацията бе отхвърлена. На 9 януари акад. Николай Денков върна мандата неизпълнен.

Трети мандат

На 16 януари 2023 г. президентът Румен Радев връчи третият проучвателен мандат на БСП. Лидерът на левицата Корнелия Нинова съобщи, че ще насрочи „лидерска“ среща на 20 януари, на която да участват всички лидери на партиите в 48 – мото НС. Тя допълни, че ако не се постигне съгласие за правителство, ще върне мандата бързо. На 20 януари на срещата идват само лидерите на ГЕРБ, ДПС и Български възход – Бойко Борисов, Мустафа Карадъйъ и Стефан Янев. На срещата се разбра, че БСП нямат подкрепа за съставяне на правителство. Корнелия Нинова върна мандата неизпълнен на президента на 24 януари. С това се сложи край на опитите за съставяне на правителство в рамките на 48-я Парламент.

Груб език, реваншизъм и партийни интереси

Поведението на депутатите, както и в предишните няколко народни събрания, се характеризираше с груб език, на моменти граничещ с простащина, подвиквания от място, обидни характеристики и неуважение. Стигна се до там, че депутати от ГЕРБ открито прекъсваха и се намесваха на брифинги на техни колеги от други партии. Виж повече.

Реваншизмът също беше сред пороците на депутатите. Той бе изразен най-силно със създаването на безсмислената временна комисия за GEMCORP. Освен тя нямаше никакво основание да бъде сформирана, основната ѝ цел бе да се очерни правителството на Кирил Петков и да се даде възможност на бившия шеф на Българската агенция за инвестиции Десислава Трифонова ,която стана печално известна с това, че за времето си начело на агенцията не успя да привлече нито една чуждестранна инвестиция и беше уволнена в първите дни на съпредседателя на ПП Кирил Петков като служебен министър на икономиката, да се изяви като чисто нов депутат от ГЕРБ. Виж повече.

Днес президентът Румен Радев подписа указ за разпускането на 48-ото Народно събрание. Парламентарни избори са насрочени за 2 април 2023 година. Можем само да се надяваме, следващото народно събрание, да се състои от по-малко разединени народни представители, които ще поставят приоритетите на държавата над партийните интереси, и които ще работят за гражданите. Предстои на българските избиратели да решат кой ще ги управлява. Дали категорично ще застанат зад някой и ще му дадат възможност да приложи политиките си, или отново ще станем свидетели на множество политически субекти, които дърпат всеки за себе си? От нас зависи дали България ще стане модерна европейска страна или Преходът ще продължава вечно.

Още актуални анализи – четете тук

За още интересни новини, интервюта, анализи и коментари харесайте нашата страница ДЕБАТИ във Фейсбук!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля въведете коментар!
Моля въведете името си тук