Повече от половината (60%) от внесените у нас лекарства се изнасят обратно за страни от Европейския съюз, а две трети от фирмите, осъществяващи износ, не уведомяват Изпълнителната агенция по лекарствата, както изисква законът.
Институциите, които не би трябвало да контролират паралелния износ, разполагат с доста объркана и противоречива информация, само събирането на която им отнема почти месец и това ги прави на практика безпомощни пред реекспорта на медикаменти, заради който стотици лекарства липсват от аптеките.
Това става ясно от поредица от справки, изискани от отговорните институции по Закона за достъп до обществена информация от пациентската организация „Хипофиза“, които бяха представени в сряда.
Според данните на НСИ и Агенция „Митници“ вносът на лекарства от ЕС възлиза на 1.9 млрд. лева за 2016 г., а износът за ЕС е 1.1 млрд. лева, а общо износът на лекарства и за други държави възлиза на близо 1.5 млрд. лева, като това включва както продукти по лекарско предписание така и без рецепта.
Ваня Добрева от Асоциация „Хипофиза“ обясни, че и в момента получава множество оплаквания от пациенти, които не могат да открият лекарствата си в аптеките.
„При пациентите с акромегалия (доброкачествен тумор на хипофизата) около 30% не могат да получават лекарствата си от аптеката. Това е доживотна терапия и е изключително важно да се придържа към нея, за да не нарасне туморът му. Сега съществуващата ситуация пречи това да се случва”, обясни Добрева.
Някои от липсващите в аптеките медикаменти за диабет, ревматологични, онкологични заболявания, лекарства за трансплантирани пациенти, се оказват сред 15-те най-изнасяни по данни на Изпълнителната агенция по лекарствата.
Добрева каза, че пациентската организация е поискала от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) информация относно плащанията за тези 15 най-изнасяни лекарства.
„В Изпълнителната агенция по лекарствата всяка една фирма, която иска да изнася лекарства от България, трябва да го декларира предварително. В момента тези фирми, които са го декларирали, са 30, а в НАП износ на медикаменти са декларирали 100 фирми“, обясни Добрева.
Това означава, че две трети от износителите на лекарства не уведомяват ИАЛ. В това число попада и скандалната фирма „Чирита“, която нашумя покрай зрелищната акция на полицията и прокуратурата срещу паралелния износ.
С фирмата е свързан соченият за „тартор“ на престъпната група за износ на лекарства сириец Амир ал Хусаини, който засега е единственият оповестен участник в нея.
Разминаването между данните на НАП и ИАЛ би могло лесно да бъде засечено, но това явно не се случва, което потвърждава необходимостта от изграждането на единна информационна система, която да следи движението на лекарствата.
За 2017 г. в ИАЛ били постъпили уведомления за износ от 36 търговеца на едро с лекарствени продукти. Извършени са 480 проверки на търговци на едро и дребно. Приключилите в рамките на 2017 г. наказателни производства са 50, но подробности за тях от здравното министерство не посочиха.
