Историята за Тиванския легион е обвита в много мистика. Става дума за 6666 мъже, приели християнството, които през 286 година били подложени на адски мъки. Техният лидер – Маврикий – бил обявен за светец от църквата.
МИТОЛОГИЯ
По данни на епископа от Лион Евхерий, прочутият легион бил натоварен с тежката задача да пази град Тива в Египет. Един ден обаче римският император Максимиан им наредил да се отправят към Галия, за да помогнат срещу бунтовниците на Бургундия.
И така Маврикий повел войниците си, за да изпълнят заповедта. Щом стигнали обаче легионерите отказали да участват в наказанието на едноверци от числото на местното население. В отговор императорът наредил децимация, тоест убийство на всеки десети според жребий. Въпреки това, войниците пак отказали да изпълнят заповедта на императора. Максимиан се ядосал още повече и заповядал екзекуцията на останалите 6600 легионери.
От писмо, написано около 450 година, от епископа на Лион, телата на убитите войници били намерени от първия епископ на Октудурум – Теодор.
Базиликата, която построил в чест на мъцениците привличала много поклонници. Останките от църквата по-късно попаднали във владенията на бургундския цар Зигизмунд.
Най-ранният документ, описващ „светите мъченици, които оставили кръвта си в името на вярата”, е писмото на Евхерий, в което той описва последователността на мъченичествата.
Разбира се, църквата се превърнала в пристан на християните – хиляди вярващи се стичали там, за да се докоснат до останките на мъчениците. Дори имало легенди, че поклонението ще донесе злато и сребро на вярващите, както и изцеление.
ИСТОРИЯТА НА ТИВАНСКИЯ ЛЕГИОН
Редица историци предполагат, че историята на Тиванския легион е просто плод на нечие въображение.
Според тях, всичко това е фикция, базирана върху разказите на първите монаси в християнската религия, оттеглили се в египетската пустиня, известни като „пустинни отци”, както и на почти фанатизирани християни.
Най-известният „пустинен отец” е Антоний Велики. Преследването на високопоставени християнски благородници по времето на император Валериан (след неговия указ, издаден през 258г.) и „чистката” на християните сред военните (от 284 до 299г.) при император Диоклециан показват, че владетелите на римската империя имали сходни методи за „справяне” с християните.
Император Максимиан не се различавал много от предшествениците си. Той наредил на Тиванския легион да преминат Алпите и да стигнат до Аганум (в днешна Швейцария). Легионът, като част от по-голяма армия, бил призован да потуши въстание в Галия (днешна Франция).
Част от задълженията на армията, водена лично от императора, било да „принесат обществото в жертва” на римските богове.
Християните от Тиванския легион отказали да участват в масовото клане. И както вече споменахме, императорът наредил да се приложи едно от най-суровите наказания „децимация” – убиване на всеки десети, чрез теглене на жребий.
След като било изпълнено зверското наказание, останалите легионери били попитани дали са готови да се жертват на римските богове. То обаче отказали и императорът наредил да бъдат екзекутирани.
Заради свидетелствата за тяхната издръжливост и вяра в Христос до последния си дъх, всички 6666 войници били провъзгласени за мъченици.
Какво представлява наказанието „децимация“ може да видите ТУК.
Той бил един от най-близките приятели на Цезар, но и един от най-големите му врагове. Той е ПОМПЕЙ. Историята му вижте ТУК.
Кой е най-великият император на Римската империя вижте ТУК.
Прочетете 10 брутални факта за легионите – ТУК.
Всичко за ДРЕВЕН РИМ може да намерите ТУК.
За великите ГЛАДИАТОРИ може да прочетете ТУК.
Кой е последният велик герой на Западната Римска империя може да прочетете ТУК.
Прочетете историята на великия гладиатор Спартак – ТУК.
