Когато чуете Египет, първото нещо, което ви изниква в главите е Пирамидата на Гиза, Сфинксът или Тутанкамон.
А може би се сещате за мумиите? Какво обаче знаете за тях? Ето няколко неща, които сигурно ще ви бъдат интересни:
№1 Цената на мумификацията
Според записките на гръцки търговци, пътували през Египет през 60-57г. пр. Хр., мумифицирането струвало един талант сребро или около 32 килограма (при най-висшите египтяни).
Ако трябва да сметнем колко би струвало днес, включително ленените платна, натриевият карбонат, смолата и тамяна, излиза около 3600 долара. Днес все още има хора, които искат да бъдат мумифицирани след смъртта си. За тази услуга, фирмите взимат по 70 000 долара.
№2 Мумиите като лекарства
Мумиите били използвани като лекарство до XIX век. Концепцията се основавала на използването на естествен битум, за който европейците смятали, че се използвал за мумифициране. Това било напълно безполезно лекарство, тъй като древните египтяни използвали смола, която имитира битум, но няма ползи за здравето.
Всъщност смолата вероятно щяла да бъде по-добрия вариант за пиене, тъй като наскоро битума се оказа канцерогенен.
През Средновековието богатите купували мумии, които използвали като лекарство. Когато достъпа до мумии бил ограничен, европейците използвали дехидратирани тела от престъпници.
Човешките останки били размивани и смесвани с мед, за да се създаде сладък сироп. Понякога самата мумификация се извършвала с мед. „Лекарството” от такива тела, смятали хората, можело да излекува всяко заболяване.
№3 Мумифицирани животни
Египтяните мумифицирали и домашните си любимци. Освен това те отглеждали животни и ги убивали специално за целта. Това се правело в знак на почит към боговете.
Въпреки многото мумии на животни, египтяните не полагали такива грижи като за хората. Обикновено котки, маймуни, риби, крокодили и бикове били сред животните, които били мумифицирани.
№4 Подготовка за живота след смъртта
Мумифицирането може било най-важният аспект от религиозните практики на египтяните. Те вярвали, че подобен ритуал е необходим, за да се стигне до задгробния живот. Древните египтяни вярвали, че след като някой умре, трябва да бъде правилно мумифициран. Считали, че тялото се използва като средство за пътуване към отвъдния свят.
На входа му чакал бог Озирис и 42-ма съдии. Анубис – богът на мумифицирането, щял да напътства починалия през пътуването му, а Тот (богът на мъдростта) претеглял душата на починалия. Душата била съпровождана от Ра.
Религията на древните египтяни била основана около смъртта и отвъдния живот. Сложното мумифициране всъщност се превърнало във важна част от икономиката на Древен Египет, тъй като мумиите изисквали услугите на фризьори, занаятчии, които правели саркофазите, да не говорим за пирамидите.
№5 Гримирали мумиите
За мумиите се полагали особени грижи, най-вече за да изглеждат истински. По време на процеса, телата били оцветявани – мъжете в червено, жените – в жълто. На третия етап на мъртвите се слагали фалшиви очи, направени от стъкло или камък, както и перуки. На по-късен етап им слагали златен лист директно върху кожата. Древните египтяни дори оцветявали ноктите на мумиите.
№6 Мястото на ръцете
Всъщност позицията на ръцете на мумията показвала социалния статут на мъртвия. Например, кръстосаните на гърдите ръце показвали, че починалият бил от знатен род.
Прединастичните мумии (тези на умрелите в епохата преди в Египет да се появят династиите) покривали с ръце лицето и били поставяни на лакти. През периода на Рамзес II ръцете на мумиите били кръстосвани ниско долу.
№7 Канонички буркани
Древните египтяни съхранявали вътрешностите на умрелите – в това число дробове и стомах. Те били изваждани от телата и съхранявани в канонични буркани, които били пренасяни на четирима богове – пазителите на органите (синовете на Хорус). Всеки буркан имал различна капачка, най-често глави на животни – на павиан, на чакал, на човек и на сокол.
Някои историци предполагат, че първоначално органите били премахвани, защото с тях тялото се разлагало по-бързо. С течение на времето, тази практика била религиозно обвързана.
№8 Проклятието на мумията
Концепцията за проклятието на мумиите и гробниците не била измислена от египтяните, а по-скоро от „сензационното” писани. Единствената основа за тези проклятия били заплахите, написани на гробовете, за божествено възмездие и неуважение към мъртвите, с изричната цел да прогонват крадците.
Писмените предупреждения срещу отварянето на египетските гробници датират много отдавна. Те описват злите и свръхестествени сили, притежавани от мумиите. Най-известното проклятие било на Тутанкамон (проклятието на фараона). Инициаторът на разкопките на гробницата починал малко след началото на акцията, откривателят й също умрял.
Ето няколко любопитни факти за пирамидите – ТУК
Историята на Клеопатра може да прочетете ТУК
