9 септември е най-кървавият български преврат

Навремето, когато Живков беше свален, едни млади хора направиха студентското телевизионно предаване „Куку“. Беше модата на квотите – комунистите трябваше да имат представители, опозицията трябваше да има представители, имаше и квоти за неутрални –най-често в България хора, които са решили да изчакат, за да видят кой ще вземе връх, та да се закачат за него.

Помня, че Любен Дилов-син например беше от червената квота, от Комсомола, участваха и сегашният евродепутат от БСП Петър Курумбашев, Камен Воденичаров, после се появиха Слави Трифонов, Зуека, Стефан Рядков, Тончо Токмакчиев, Въргала, а имаше и един Август, който после някъде изчезна.

Кукувците се подиграваха с всичко, независимо от уж идеологическите и партийните си различия. Направиха пародия на националния химн и на други тържествени песни („Шат на патката главата“), изгавриха се с АЕЦ „Козлодуй“ и още какво ли не.

Между другото оригиналът на „Шат на патката“ съм го чел още преди 89-а в „Стършел“, но не помня кой беше авторът, Румен Белчев ли, някой друг ли.

Както и да е.

И в един от скечовете някой от артистите рецитираше с пионерски звънливо гласче – „…а пък реките, езерата…“. А останалите кукувци хорово му отговаряха: за 100 години – 5 преврата.

Днес е 9 септември 2018, 74 години след последния преврат в България, ако не се брои този на 10 ноември 1989, когато Живков беше свален с нещо като преврат.

Та по този случай преброих превратите и ги изкарах повече, отколкото ги бяха сметнали кукувците.

Първият е на 27 април (по нов стил – 9 май) 1881 година, когато княз Батенберг уволнява правителството на Петко Каравелов, назначава за министър-председател руския генерал Казимир Ернрот и обявява, че иска цялата власт. Провеждат се избори за Велико народно събрание, което на 1 юли същата година приема исканията на Княза. Търновската конституция е суспендирана, временно отменена и Батенберг управлява еднолично около година и половина.

Вторият преврат е срещу самия Батенберг, организиран и платен от Русия и изпълнен от български офицери русофили на 9 август 1885. Русофилите качват княза на кораб и по Дунава го пращат на руския император Александър III.

Стамболов обаче прави контрапреврат – преврат №3 и връща Батенберг. Той обаче все пак се отказва от престола, тъй като преценява, че липсата на подкрепа от Русия и от Германия поставя на риск даже самото съществуване на току-що постигналата Съединението България.

Следват почти 40 години без преврати, през което време България води три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, и приживява две национални катастрофи и едно въстание – Войнишкото през 1918.

През 1923, на 9 юни, Военният съюз и Народният сговор правят преврат №4 в българската история. Свален и убит е министър-председателят Александър Стамболийски, убити или арестувани са множество дейци на БЗНС.

В подготовката на този преврат участват двама души, замесени и в следващите два – Кимон Георгиев и Димо Казасов.

Те двамата, но вече от друга организация – „Звено“, правят преврат №5 – на 19 май 1934, след който Кимон Георгиев става министър-председател.

Кимон Георгиев става министър-председател и след преврат №6 – на 9 септември 1944.

Двамата с Димо Казасов доживяват дълбоки старини и умират от естетествена смърт в Народна република България.

Преврат №6 – този от 1944 – е най-кървавият в нашата история. Убити са още в първите дни около 30 000 души, стотици хиляди са изселени, интернирани, прогонени от България, въдворени в лагери и вкарани в затвора.

Убити са тримата регенти на България, няколко министър-председатели, десетки министри и депутати, офицери, хора, които просто не били съгласни с комунистическия режим.

Следват референдум за премахване на монархията (при фактическа съветска окупация), национализация на промишлените предприятия и банките и изобщо на всичко, което може да произвежда нещо и да носи пари, национализация на земята и насилствено вкарване на собствениците ѝ в ТКЗС, забрана на всички политически партии без БКП и БЗНС и установяване на социализъм от съветски тип.

Сега комунистите – включително тези от БСП, но има и в други партии – отказват да приемат, че това на 9-и е било преврат. А тези, които все пак биха се съгласили, че е, твърдят, че бил за доброто на България.

Истината е една. На тази дата руснаците с помощта на клона на съветската комунистическа партия взеха властта в България и безжалостно се разправиха с всичко, което не отговаряше на тяхната кройка. Наемниците на Москва бяха оставени да управляват това, което се получи след прочистването, и да богатеят.

Поради което и до днес тези хора и техните наследници се кланят на Изток.

И друг път съм писал. Жертвите са многобройни, но най-страшното е, че беше смачкан духът на нацията. Хората бяха пречупени, обезверени, отучени да поемат отговорност, приучени на лицемерие, двуличие, свикнаха да живеят в лъжа.

Няма никакво значение какво е успял да построи или не социализмът.  Най-важният резултат е това.

Развращаването на българите. Без нормални хора никоя нация няма бъдеще.