Наказателната процедура на ЕК срещу руската компания „Газпром“, дава уникална възможност на страната ни да промени модела на газовия пазар, да направи икономиката си в крак със световната и не на последно място – да избегне поредната криза, която при сегашните условия, се задава между 2020-2022-ра.
Това е изводът от изказването на енергийния експерт Васко Начев пред „Дебати.бг“. По думите му, в становището, което можем да представим пред ЕК до 4-ти май, трябва да поискаме промяна на ценообразуването на газа, който купуваме от „Газпром“, както и отпадане на забраната да продаваме газ до 2022-ра, до когато е в сила договора ни с руския доставчик.
Ценообразуване – нефтения индекс да бъде заменен с цените от световните борси
В договора на страната ни с руската компания, е заложено цената да се изчислява според нефтения индекс, а това води до негативни последствия за цялата ни икономика, пояснява Начев, защото тя не се движи с ритъма на световната, а остава някак в страни и назад:
Трябва да променим ценообразуването на руския природен газ, който страната ни купува. Икономиката ни е вързана за нефтения индекс, не може да реагира адекватно на цените от спотовия пазар, и като цяло става неконкурентоспособна. На спотовия пазар, при висока цена на нефта, може да има много по-ниска цена на газа. Всички останали държави са в крак с пазарите, а ние стоим някак назад и в старни. Говори се за разлики от 30-40 или 50 процента, но това е несериозно. Ако цената на руския газ у нас се обвърже със спотовия пазар, ще се отвори възможност за реален пазар, който в момента отсъства в България.“
Чуват се политически изказвания, има емисари, които убеждават едрия бизнес и „Булгаргаз“, че трябва да продължим да работим през нефтения индекс, защото видите ли – спотовият пазар бил много опасен. Ако се обвържем със спотовия пазар нашата икономика ще бъде адекватна с останалите, категоричен е експертът.
Реалните цени на „Газпром“са тези, по които продава на спотовия пазар, по тези цени купуват руски гази и страните от ЕС. Иначе „Газпром“ е обречен – няма да продаде газ и за една запалка. Тенденциите на пазара са такива, че природният газ все повече ще присъства в Европа. На борсата, в 6.30 имате цената за втечнения природен газ за деня. От друга страна, в България я изчисляваме по формула, която през 6 години може да бъде променяна, коментира още Начев.
Да отпадне забраната да продаваме газ до 2022-ра
Вторият основен проблем, по думите му е забраната да продаваме газ, ключово условия в договора ни с „Газпром“, което води до липсата на работещ газов пазар у нас:
В момента нямаме пазар на газ. Имаме едно трасе, един доставчик и един дистрибутор. Трябва да се промени моделът на пазара.
При положение че имаме фиксиран договор до 2022-ра с една изключително неизгодна формула за ценообразуване, ние сме аут от всякъде. Какво като имаме интерконектори. Колко газ сме внесли по интерконектора от Румъния?
Ако не се променят условията по договора с „Газпром“, от 2020-та ще влезе в сила договора ни за внос на азерски газ, но няма да можем да го продаваме. Условията по договора с Азърбейджан са много изгодни, но ако нямаме възможност да продаваме този газ той остава в България, ние сме обречени, защото можем да складираме едва половината от заявения 1 млрд, куб. м., а със сигурност – икономиката ни няма да може да усвояу останалото количество, смята още експертът.
В тази ситуация, може да не го вземаме, защото няма къде да го складираме и не можем да го използваме, но ще бъдем длъжни да го плащаме, категоричен е Начев.
Процедурата дава възможност на страните от Централна и Източна Европа, включително на България да внесат в ЕК становища по предложението на „Газпром“. На базата на внесените становища от страните, ЕК ще излезе с общо становище пред „Газпром“. След догорарянето на условията между ЕК и „Газпром“, на по-късен етап трябва да стане промяната в договорите на сегашните договори между съответните държави и „Газпром“.
Защо КЕВР увеличи цената на газа с близо 30 процента?
Що се касае до увеличението на цената на газа, което се случи в края на март, то няма общо с наказателната процедура на ЕК срещу „Газпром“, поясни той. Решението на КЕВР е на базата на действащия договор с „Газпром“ от 2012-та и съгласно този договор, всяко тримесечие се определя нова цена на природния газ, изчислена през нефтения индекс за 9-месечен период назад. Пресмята се осреднена цена на нефта на международния пазар, между 6-ия и 9-ия месец и на нейна база, се изчислява цената на природния газ. „Газпром“ поиска 13-процентно увеличение на цената на природния газ, а по-рано, през декември руската компания предложи 18 процента, но КЕВР прие само 5-процентно увеличение с мотива, че е средата на отоплителния сезон и това би рефлектирало доста сериозно върху населението. Така увеличението беше отложено. Когато има отлагане на подобно увеличение във времето, то няма как да не бъде платено на по-късен етап, категоричен е Начев.
Другата причина за по-високата с 30 процента цената на газа, е че „Булгаргаз“ обяви 40 млн. лв. загуба за първото тримесечие на 2017-та, което звучи повече от стряскащо, коментира експертът. Около 24 млн. от тях са задължения на „Булгартрансгаз“, други 3 млн. лв. са задължения на „Овъргаз“ заради нереализираното увеличение през декември, останалите 13 млн. са от лошо управление и несъбираеми вземания, от топлофикациите.
Чуйте интервюто.