Ако в рекламните каталози за Пловдив пише, че е най-старият жив град в Европа и чужденците се опитват да разберат какво означава това, то пловдивчани го усещат в ежедневието си. Сякаш завеса се вдига с всеки нов строеж в центъра, на сцената излиза декор от друга епоха, а после по един или друг начин с малки изключения земята отново прибира съкровището си.
Няма как да се експонира целият античен град, очевидно много красив, нито останките от другите времена. В момента се работи усилено по изграждането на Голямата базилика – сградата, която ще се превърне в естествен дом за удивителни мозайки от два века. Всичко ще е готово през септември 2019-а, но за да се стигне дотук, и то в ново време, бяха необходими повече от 30 години – времето, в което мозайките бяха открити, една част засипани, голяма част оцелели под натиска на общественото мнение, но пощадени в насипно състояние в импровизирана метална барака. Едва сега намират достойното си място.
Не е лесно да се устои едновременно на желанието да съхраниш находката и да я показваш, и на динамиката на времето, което си иска своето. През последните седмици любителите – археолози в Пловдив се наслаждават през дупка на оградата на поредната археологическа находка, излязла на бял свят след събарянето на сграда от първата половина на ХХ век и изкопаването на основи за жилищна кооперация. Адресът е ул. „Леонардо да Винчи“ 42, а археолозите разкриха част от антична улица и търговски сгради.
Съдбата на поредната находка ще е същата като на много други, осветявани сякаш с прожектора на времето за един кратък миг, за да потънат отново във вечността. Прекалено сложни са изискванията на НКИКН за експониране на останките, така че върху тях просто ще се строи. 200 артефакта, намерени тук, на метри от Голямата базилика, се прибрани за съхранение в Регионалния археологически музей.
През май миналата година истинска арка, антична и средновековна улица, зидове от средновековни сгради, стенописни фрагменти и много керамика бяха открити при подобни спасителни разкопки на западния тротоар на бул. „Цар Борис III Обединител“ до тунела-юг. Интересът към тях беше много голям. Днес върху мрамора и зидовете вече е излят бетон, а строежът на офис сграда предстои.
Ако антични улици и основи на сгради се намират често, то находката на римски терми на ул. „Отец Паисий“ през ноември 2016-а беше сравнително рядка. И там беше съборена стара къща, за да се разшири хотел. Все едно времето беше спряло в красивите извивки на зидовете, всичко беше изключително добре запазено. Но днес вече строежът е почти готов и римските терми остават само на снимки. Междувременно археолозите в Пловдив се намесват в работата по строежите в центъра – ако не на всеки, то почти на всеки нов обект. И ако някое друго поколение в бъдещето може би пак ще види това, което виждат пловдивчани днес, то не е ясно защо вече разкрито и възстановено наследство е затворено за хорските очи.
Става дума за част от Римския стадион – участък с ложите на първенците на града, богато украсени, както и удивително добре запазена стена с градежи от различни епохи, по които, както се изразиха специалистите, бъдещите архитекти могат да се учат. Знае се, че Римският стадион попада под голяма част от Главната от Джумаята към пл. „Стефан Стамболов“. В един голям магазин, настанил се в бившето кино „Христо Ботев“, спазиха условията, консервираха добре своята част от Римския стадион и тя и в момента може да се използва като малка зала.
От другата страна обаче въпреки обещанията, до ден-днешен новите собственици на магазин от известна верига така и не позволиха достъп до археологическите останки от Римския стадион. Човек може да ги зърне, само ако се провре между щендерите с дрехи и надникне отгоре.
