Венецуелската политическа опозиция и нейните многобройни чуждестранни поддръжници, начело със САЩ, смятаха, че получаването на така необходимата хуманитарна помощ в страната ще подкопае военната подкрепа на Николас Мадуро и най-накрая ще го извади по президентския дворец.
Уви, първият опит наскоро се провали. Въпреки някои съобщения за дезертьори, армията блокира помощта на граничните пунктове, най-вече със сила.
Какво следва?
Лесната част е да се идентифицират избегнатите подходи. Президентът Тръмп твърди, че има план „Б, В,Г, Д и Е”, за да изгони Мадуро. Но единственото, което постигна е военна намеса.
Неговите яростни лейтенанти в Белия дом може и да подкрепят това, но подобна заигравка с оръжията е опасна, още повече, че тя среща противопоставянето на над 50 държави, към които се присъедини и САЩ, които подкрепят лидера на опозицията Хуан Гуайдо за временен президент на Венецуела.
Каквото и да си мислят венецуелските войници за Мадуро, лошата репутация на САЩ от намесата й в други държави, може да ги обедини и да ги изправи срещу други свои съграждани.
Една от възможностите е увеличаването на санкциите. САЩ обаче наложиха такива на държавната петролна компания на Венецуела през януари, като допълнително удари по доходите на страната.
Продължителните и мащабни санкции, докато се постигне целта – да се лиши правителството от пари в брой – също биха довели до повече страдания на населението, което вече е на ръба с отчаян недостиг на храна и лекарства, както и увеличаваща се инфлация.
А диктаторът, който вече унищожи страната си, има подкрепата на Русия и Китай. Не че те се интересуват от страданията на народа, а по-скоро от привързаност към „боливарската социалистическа клопка” на бившия държавен глава Уго Чавес.
Най-добрият изход от ситуацията биха били преговори между Мадуро и Гуайдо, вероятно с посредничеството на ООН, които да доведат до свободни и честни избори.
Но за Мадуро и неговите приятели това е равносилно на предаване на властта. Венецуелският президент нарича Гуайдо марионетка на Вашингтон и съюзниците му в Латинска Америка.
Дали Тръмп има други опции, освен военно вмешателство или повече санкции, никой не знае. Досега САЩ се справиха добре, без да предприемат някакви военни действия.
Заедно с европейците, Канада и преди всичко някои латиноамерикански държави, които обявиха властта на Мадуро за нелегитимна, САЩ трябва да поддържа постоянен натиск върху президента, за да напусне поста и армията да го изостави.
Трябва да е ясно още, че Гуайдо ще бъде президент временно, само, докато бъдат проведени нови избори. Всеки сигнал, че Гуайдо е „троянският кон” на Вашингтон, само ще подкопае неговата легитимност.
Сигурно ще е нужно повече време и може да се стигне до сделка с Мадуро, която ще му позволи безопасно да се скрие, но преговорите и широкото обединение засега изглеждат най-добрия вариант.
