Нощта ражда из мъртва утроба вековната злоба на роба. Нито страховете се сбъднаха, нито надеждите. Френските избори поредно изкараха страховете на Европа и французите и поредно – след Австрия в края на годината и Холандия преди месец – този страх излезе уголемен. Преувеличен.
Както написа един ФБ пророк, върхушката във Франция се измъкна, преформулирането на ЕС се отлага за след 5 години. А един друг пророк му отговори оптимистично – след 5 години ЕС ще е празен етикет, нищо няма да е останало от него.
Поставени пред свършените факти, алиасите, разклоненията на Путин се концентрират не върху самите факти, а върху жената на Макрон.
А колко пъти се е омъжвала Марин льо Пен? И напъди ли баща си от партията, която той основа? Има ли мъж? С кого живее? На кого споделя страховете и надеждите си? За Макрон вече всичко се знае. За Льо Пен –малко и само който се интересува.
Марин льо Пен, а преди това баща ѝ Жан-Мари хванаха вълната на злобата, на недоволството. Роди се Националният фронт на Франция, първоначално маргинална формация, сега вече – с около една четвърт от гласовете на французите.
Льо Пен почти сигурно ще загуби втория тур на изборите на 7 май, но надгради направенето от баща ѝ. Казвам почти сигурно от уважение към теорията. Иначе е сигурно.
Както и да е. По парадоксален начин (лево)радикалите в цяла Европа припознаха в хора като Льо Пен, като Хайдер преди в Австрия, сега – Щрасер и Хофер, като Геерт Вилдерс в Холандия, във Фрауке Петри („Алтернатива за Германия“) съюзници. Разбира се, главният герой в тази пиеса е Владимир Путин.
От всички тези по същество анимационни герои само Путин е реален. Останалите са проекции, холограми, както Жан-Люк Меленшон, който участва в петък на 8 митинга едновременно като естететиризиран образа на отрицанието и злобата.
Във всяко общество има губещи и печеливши. Устойчивостта на системата зависи пряко от баланса между доволните и недоволните, но понякога устремена и организирана революционна група може да вземе властта и да промени нещата. Например – успешно в Русия през 1917. Неуспешно в България през 23-а година, когато група лошо организирани революционери пробват да променят нещата.
България е окървавена, в нацията е изкопан разделителен ров, който още ни държи.
Принципно ситуацията не е по-различна от когато и да било.
Има статукво и то не се харесва на доста хора, но не са достатъчно, за да променят нещата по нормален път, чрез избори. Масата е доволна, може би не щастлива, но страхът, че ще загуби повече, отколкото ще спечели, определя поведението.
Освен ако не се намери някой, който да капитализира злобата и страховете и да играе ва банк.
Освен Путин, а и той внимава, не се вижда кой може да рискува всичко.
И злобата на роба ще продължи да произвежда депутати и нова върхушка. Нищо друго.