30 години от ужасната трагедия на „Хилзбъро“ (ВИДЕО, СНИМКИ)

Ливърпул ще запази минута мълчание в 15:06 часа днес, за да отбележи 30 години от трагедията на „Хилзбъро“, когато 96 мъже, жени и деца намериха смъртта си по време на полуфинала за ФА Къп между мърсисайдци и „Нотингам“. Присъда получи Греъм Макрел – отговарящият за сигурността на стадиона. Той е отворил едва седем въртящи се врати за 10 100 привърженици с билети, които да седят прави на Leppings Lane terrace на „Хилзбъро“. Самият Макрел ще бъде осъден на 13 май. Очаква се на минутата мълчание в 15:06 часа, фериботите да спрат своето движение в тунелите на река Мърси, а камбаните да ударят 96 пъти в памет на 96-те загинали.

На 15 април 1989 в 3 ч. следобед на стадиона „Хилзбъро“ в Шефилд, Англия започва футболната среща между ФК „Ливърпул“ и „Нотингам Форест“. По онова време стотици фенове все още са пред вратите на стадиона. Полицията решава да отвори изход С. Когато това става, огромна тълпа нахлува в стадиона и се насочва към централно разположените сектори 3 и 4. Феновете най-отпред са притиснати към 4-метровата ограда, но освен тях никой друг не забелязва какво се случва. Между отделните сектори е имало здрави стоманени прегради за предпазване от хулигански прояви.

В 15:06 съдията спира мача, след като хората панически започват да прескачат оградите и да нахлуват на игрището. Единственият изход е към игрището. Малка част от оградата рухва и през пролуката се излива поток от задъхващи се хора, ранени и мъртви, докато други продължават да прескачат оградите.

Полицията и „Бърза помощ“ не смогват да помогнат на ранените. Въпреки това голяма част от полицията прави кордон, като блокира 3/4 от игрището, за да не могат феновете на „Ливърпул“ да достигнат тези на „Нотингам“. Парадоксално фенове на „Нотингам“, опитали се да излязат на тревата, за да окажат помощ, са спрени.

Най-младият фен, който почина тогава, бе 10-годишният Джон-Пол Гилхули, чиято майка Джаки го описа като „много обичлив и емоционален“. Братовчед на Джон-Пол е Стивън Джерард – една от клубните легенди на Ливърпул, който бе и капитан на „червените“ и националния отбор на Англия. Най-възрастният привърженик, който намери смъртта си, бе 67-годишният Джерард Барън. Той имаше седем деца и бе определен като „християнин, спортсмен, съвестен работник, семеен човек и гражданин“ от своя син Джерард-младши, който отиде с него на мача тогава. „Никога не сме си представяли, че може да ни се случи нещо подобно – особено на такива футболни срещи. Никой от нас не си представяше ада, който ни сполетя“, спомня си с болка синът на Барън.

От 96-мата, които починаха, 37 бяха тийнейджъри, повечето от които още ученици и отиващи за първи път на мач на Ливърпул. Седем от жертвите бяха жени и деца, включително и една майка – Ингер Шах, чиито деца Беки и Даниел били тийнейджъри по онова време. 25 от починалите били бащи – общо 58 души загубили свой родител в трагедията. Маргарет Аспинал, президентът на групата за подкрепа на семействата, пострадали на „Хилзбъро“, чийто син Джеймс, 18, бе един от загиналите, сподели, че 30-годишнината от трагедията ще бъде помрачена от текущите съдебни процеси. „Загубихме най-близките си на стадиона и вече 30 години живеем в миналото. Тази трагедия срина нашите семейства. Родиха се деца от тогава, дори внуци, и всичко, което те знаят, е „Хилзбъро“, завърши тя.