Научно откритие доказва съществуването на мистериозна религия, предшестваща цивилизацията на инките с 500 години. Преди стотици години западният бряг на Южна Америка е управляван от инките – загадъчна империя, която се смяташе за най-сложното общество в Америка преди пристигането на Колумб.
Дълго преди инките да владеят земите, простиращи се от Колумбия до Чили, още по-мистериозен и древен народ е населявал този високопланински регион на Андите. Тази по-стара империя се нарича Тиуанако и за нея се знае много малко. В пиковия момент от съществуването си тя е наброявала само между 10 000 и 20 000 души.
Науката разполага с малко археологически находки за древната култура на Тиуанако. Учените неотдавна обявиха за откриването на голямо ново парче от пъзела, свързан с нея.
В първото систематично подводно археологическо проучване, проведено край „Островът на Слънцето“ във водите на езерото Титикака в Боливия, изследователите откриха доказателства за ритуални жертвоприношения, датирани много по-рано от досегашните предположения.
„Хората често свързват „Островът на слънцето“ с инките, защото за тях той е бил важно място за религиозни поклонения, съдейки от построените там церемониални сгради – казва антропологът Х. Каприлес от Пенсилванския държавен университет пред електронното издание „Сайънс алърт“ – Нашите изследвания показват, че хората от Тиуанако, които са обитавали района около езерото Титикака между 500 и 1100 г. сл. Хр., са първите хора, които са поднасяли ценни предмети на религиозни божества в района.“
Каприлес и неговият екип са използвали сонарна и подводна 3D фотометрия за сканиране и картиране на дъното по време на 19-дневно изследователско посещение на езерото Титикака.
Драгирайки дълбинни седименти в езерото, те открили тамянни горелки с форма на пума, с остатъци от дървени въглища и редица златни и каменни орнаменти. Смята се, че пумата е била важен религиозен символ на Тиуанако, а специфичен мотив, изобразен върху две златни монети, предполага, че даровете са били предназначени за основната митична фигура в тяхната религиозна иконография, наричана понякога Виракоча.
„Все още не можем да знаем със сигурност точно това, което тези древни жертвоприношения са значели за цивилизацията на Тиуанако. Фактът, че такива сложни ритуали изобщо са се изпълнявали, ни разказва повече за изтънчеността на тази култура“, пишат учените в доклада си.
Изследователите твърдят, че тези символични церемонии са били крайъгълни камъни на нововъзникващо сложно общество – такова, което би могло да се развива и да се стреми да си сътрудничи с други групи в региона на Андите.
