Гражданското участие и разпределението на подкрепата за политическите сили ще покажат истинското състояние на нашите общества.
Предизборната кампания успя да постигне поне една от целите си – създаде представата за политическия залог на тези избори.
Както онези които ще гласуват, така и останалите които ще предпочетат да не се произнесат относно състава на следващия Европейски парламент, ще направят своя избор, знаейки че той е важен.
Избирателната активност, профилът на гласувалите и степента на разпиляване на подадените гласове ще определят влиянието на досегашните и на новите политически семейства в Европа.
Резултатите ще покажат доколко противниците на Европа са успели да ощетят нашето доверие в нея.
Но преди всичко, резултатите ще ни принудят да се разделим с илюзиите за това, че Европа е проект, който се изпълнява от европейската администрация в Брюксел.
Ще трябва отново да си припомним или да се научим, че изграждането на Европейския съюз е процес на непрекъснато постигане на съгласие и превръщането му в правна норма.
Европейският процес винаги се е развивал чрез принципното разбиране, че всички ние сме различни, че всяка отделна страна има своите интереси и вътрешни противоречия, но имаме общи проблеми, които можем да решаваме само чрез постигане на съгласие помежду ни.
Всички ние сме различни, но можем да постигаме съгласие и да превръщаме съгласието си в правила, само доколкото сме равни пред закона.
Няма друг политически и културен модел в света, който да е изграден върху този принцип и да е постигнал толкова много в разстояние на дълъг период от време.
Цялата история на Европейския съюз е изградена върху постигането на съгласие, но днешните европейски граждани ще трябва да поемат своята отговорност за това как този процес да продължи.
Усещането за изчерпване на енергията на европейския процес е резултат от промяната в нашите общества и дефицита на гражданска компетентност.
Гражданската пасивност бива компенсирана от повишаването на професионализма на администрацията и лобистите, а това прави Европа все по-технократична, конформистка и неразбираема.
Изборите за Европейски парламент ще изиграят ролята на политически шок, който ще върне европейския процес към неговия истински смисъл. При липсата на отчетливо и стабилно мнозинство, всяка от нашите страни ще бъде принудена да насочи много повече усилия към изработването и отстояването на собствените си национални позиции.
Много по-често ще ни се налага да преговаряме и по-бавно ще постигаме съгласие, но веднъж постигнато то ще бъде по-стабилно.
В условията на един фрагментиран Европейски парламент, изграждането на съюзи и печеленето на партньори ще бъде определящо за европейския законодателен процес.
Гражданското участие в процеса на постигане на съгласие ще придобие определящо значение за качеството на европейската интеграция.
Ще ни се наложи да си припомним и да разберем смисъла на понятието – мандат, не като период от време, а като обем от отговорности, които гражданите са делегирали на своите представители.
Устойчивостта на политическата система ще зависи все повече от готовността на политиците да носят отговорност за своя мандат и да разширяват гражданската подкрепа за своите проекти.
Все по-рядко загубата на доверие ще може да бъде компенсирана с политически трикове и активна пропаганда. В тази среда и при тези условия ще се формира следващото поколение европейски политици.
Европа ще стане по-динамична и силна след тези избори. Това е шанс за страни като България, но доколко ще успеем да го реализираме зависи от самите нас.
