Емил Хърсев е финансист, доктор по икономика, бивш подуправител на БНБ. Бил е в управлението на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка и други финансови институции. Доцент е по банково дело в УНСС и собственик на фирмата „Хърсев и Ко“
Напоследък и президентът, и главният прокурор усилено говорят за разкриване на офшорни сметки на български политици и на българи въобще. Според нашето законодателство, законно ли е български гражданин да има офшорна сметка?
Абсолютно не е незаконно да притежава каквито и да е участия в каквито и да е фирми, или да има сметки. Но, аз предполагам, че в цялата тази каша се смесват различни неща. Първо, незнайно защо са сложени т.нар. политици – аз съм твърдо убеден, че български политик няма на свое име сметка, директни участия във фирми. Не е и необходимо. Предполагаме, че имат достатъчно много роднински и приятелски лица, които да могат да вършат тази работа за него и да не стърчи по такъв начин.
Единственото нарушение, което би извършил някой, който има подобни участия и сметки е да не ги декларира по реда, изискан от българското законодателство, по специално Валутния закон и някои наредби на МФ и БНБ, които касаят деклариране на финансовите активи, сметки, включително реални активи зад граница, за целите на платежния баланс. Това е нарушението, което би било извършено.
Чудя се, ако някой би извършил такова нарушение, как биха го разбрали. Това е другият кръг от проблеми. За да се установи някой, че е извършил престъпление, се проверяват всички останали, които всъщност законно са си спазили задълженията. На тях им създават проблеми, тях ги проверяват, защото са ги декларирали. Онези обаче, които не са декларирали, не могат да ги установят и да ги преследват.
Включително за хора, които мен работят в сферата на финансите, това ни създава проблеми, защото клиентът ни пита: „Защо ми каза да си декларирам сметките и те сега ме питат, и ме проверяват. Аз знам такива, които имат сметки, не са ги декларирани, а никой не ги е питал нещо”.
Тоест , когато законът утежнява онзи, който работи законно, за сметка на този, който е нарушил закона, само по себе си е проблем.
Няма какво да проверят, нито президентът (най-малко той), още по-малко главният прокурор по въпроса кой какви сметки притежава. Има си органи, които се занимават с това от години и то много интензивно. Това е едно обръщане, което не е чисто български патент. Това е една профанизация и то много драстична, превърщаща бизнеса в една дистопия, тип Оруел, където банкерите ги карат да се правят на полицаи, да събират информация от клиентите си, декларации за всяка една извършена сделка и превръщат банката в полицейски участък. От друга страна, сега прокурорите и полицаите ще се правят на банкери и ще проверяват какво е съдържанието на едни чисто банкови книжа. Гарантирано нито банкерите ще се справят като полицаи, опасявам се и полицаите нямат достатъчно добри познания в областта на банковото дело.
Това просто е безумието на политиката, която се провежда от десетилетия по цял свят, но най-агресивно в ЕС. Изключително некадърно. Например, преди няколко месеца приеха петата директива за мерките срещу изпирането на пари. Защо се приемат пет закона, ако предните четири са били читави? Самият факт означава, че предните не са били като хората. А ако приемеш четири закона и те не са били като хората, каква е гаранцията, че петият ще е. Всъщност става въпрос за една изключително необмислена дейност с изключително глупав замисъл, смешни резултати, неефективна, тормозеща милиони хора, непостигаща нищо. На ден от банките се проверяват милиони транзакции. От тях се намират 12, например, за които се твърди, че били престъпни. Като се проверят, половината се оказва, че не са престъпни. Това е резултатът. Ние изхарчихме луди пари за тази работа. Резултатът, който се постигна е никакъв.
Един доносник в банка или консултантска компания, за същия период и за много по-малко пари, би донесъл много по-добри резултати, отколкото тази грамадна машинация, която ЕС е заставен да поддържа с никакъв резултат.
Преди дни данъчните казаха, че има 334 български граждани, декларирали 1 милион лева зад граница. Обичат ли българите и българските политици богатите хора?
Според мен, никой не обича богати хора. Не виждам особена любов точно за този клас граждани, от която и да било страна. Включително, виждам богати хора, например, един кандидат за председател на германската ХДС, който твърдеше, че е един малко по-добре платен трудещ се. Същият е председател на Съвета на директорите на най-голямата консултантска компания, след това на един инвестиционен фонд в Германия, получава 30 млн. евро заплата годишно. Така че, има и обратното движение – хора с достатъчно високи доходи и имущество, предпочитат да се правят на трудещи се. А може би и наистина са трудещи се, все пак с труд и физически качества получават тези доходи, а не в резултат на собственост или рента.
Да поговорим повече за офшорните зони – около ¼ от държавите в Европа, начело с Люксембург, имат офшорни зони. Имате ли представа колко милиона са европейските офшорни фирми и имат ли положително влияние върху европейската икономика?
Влияние върху европейската икономика нямат. Никакво, нула. Дълбоко се съмнявам в тези данни. Аз не знам в Европа на колко места има класическо законодателство, позволяващо воденото на компании с помощта на номинални собственици и директори. Това е единственият дефинитивен критерий, по който бих могъл да определя правно-смислено това, което нарекохте „офшори”. Няма такова нещо като офшори. Не съществува такова нещо. Това е един много неприятен сленг. Това е английски жаргон, за да обяснят всичко, което е извън техните си острови. От английска гледна точка, една Австрийска фирма е офшор, защото не е в Англия.
Това е измислица. Този термин е класически негоден. Той нищо не показва като съдържание на дейността. Ясно е какво се има предвид под офшорна компания. Ясно е от опита и практиката съдържанието, което влагаме в този термин, а именно законодателство, което позволява анонимно водене на стопанска дейност.
От гледна точка на международното право това си е точно толкова законодателство, колкото всяко друго законодателство на страна членка на ООН. По какво се различават, например, Ирландският остров от Вирджинските острови? Абсолютно нищо от гледна точка на това кой им е държавен глава, а именно английската кралица, каква е правната система.
Например, на островите Ман е допустимо да съществуват компании с номинални директори. Директори, които законът ги определя като неистински директори, които не носят отговорност за дейността на компанията, защото са само номинални. Стоят в компанията, колкото да не стоят истинските разпоредители със средства.
Това е единственото такова обяснение. От тази гледна точка, в ЕС няма нито едно такова законодателство. Не знам откъде ги взимате тези неща.
Има много хора, които с това се опитват да си изкарват прехраната – пишат страховити глупости, твърдят, че практикуват журналистическата професия и че са разследващи журналисти, а всъщност са едни доносници.
Основната част от материалите, публикувани от т.нар. разследващи журналисти не са продукт нито на техни разследвания, нито на работа, а на доноси, които чрез тях попадат в съответните сайтове. Всичко това в голямата си степен е огромна лъжа, а не информация.
Да поговорим още малко за финансите – споменахме, че не е незаконно да имаш сметка или фирма зад граница, пък била и в офшорна зона. Стотици хиляди българи имат бизнес зад граница. Според Вас, защо сега се повдигна този въпрос? За елементарно невежество ли става дума или за политически популизъм?
Избори имаше и това е моментът, когато трябва да покажеш една загриженост за световните проблеми. Тази загриженост е съвършено празна, защото тя до нищо не може да доведе.
Не е незаконно човек да открие юридическо лице, където и да било. Разпространената версия в т.нар. разследваща журналистика – има един цял клон, особено активен, фабрикуващ страшни глупости, като Панамските досиета – пълна плява, там нямаше нито един смислен факт, освен че някаква адвокатска компания е правила компании. Ами какво да прави? Нима очакваме да плеви лавандула? Това й е работата на една адвокатска компания – да създава юридически лица, да обслужва бизнеса като правен консултант.
Та, избори имаше и това е причината да се повдигат тези въпроси. Хипотезата, че тези компании се правят, за да се изпират пари и всичко останало, което се пише в материалите на разследващата журналистика, не е вярно. Забележете всички до едно, особено тези, които са конструирани по британското право, имат една основна ценност – изключителна правна стабилност. Законът за дружествата на Англия е приеман 1860г. Горе-долу след това са приемани местните закони по съответния модел. Оттогава той действа и няма поправки. Това е едно смислено законодателство, което се е доказало през вековете.
В България ние имаме едно доста по-добро законодателство от доста острови и държави, които нямат развити модерни и съвременни правни и финансови институти, които има в България и работят добре. Никой не го знае това, защото останахме 8 млн. души по света, които говорим български език. Ние не сме се погрижили дори регистъра на България да работи на български и английски, за да ни разбира света. Чуждите законодателства ги разбират повече хора и заради това работят там. Строги са, ясни са, хората се чувстват спокойни и в тези дружества на Британските острови да ситуират права, които са им необходими в бизнеса.
Ако някой е извършвал престъпление, той не го е извършил нито на Малдивите, нито на Бахамите. Той го е извършил някъде другаде. И господа прокурорите по цял свят да бъдат така добри да разследват престъпленията там, където се извършват и да не лъжат хората като им казват, че престъпленията се извършват на Малдивите и Бахамите. Те не са извършени там. Разбирам някой да отиде на Малдивите и да краде. Но той не е крал на Малдивите. Той е крал в България, Украйна, Русия, Германия, Франция, Англия. Там да ги държат.
От Европейския съюз като погледнете, страната с най-голяма данъчна дупка, разбира се, е Великобритания. Обединеното кралство е рекордьор по най-много откраднати данъци. Най-корумпираната страна е видимо Австрия, но не по слухове и чувство. Защото ние сега мерим в чувство, усещане за корупция. В България имало голямо „усещане за корупция” – е, как не? Ние от сутрин до вечер само това говорим. А факти? А конкретни резултати?
Австрия не случайно я цитирам. Тя в момента е обект на едно такова публикуване на информация, която съществува от години и ние виждаме за какво става въпрос като процент от БВП, като процент укрити данъци, недекларирани. Българските фирми са рекордьори по деклариране на данъци. Да, не всички данъци се събират, но масово се декларират. Да, някой не могат да ги платят и фалират, за съжаление.
Аз разбирам колко е удобно да си прокурор в някоя държава и да викаш: „Ах, тези мръсници в офшорите, какви пари перат”.
А какви пари перат? Чии пари? Откъде са ги взели? Откраднати ли са? Къде е извършено престъпното деяние? Защо не ги ловят? Тогава няма да има проблеми с офшорите. Ако 100% от финансовите престъпления се ловяха там, където са извършени, в офшорните зони нямаше да има нищо, което да може да се пере. Всичко щеше да бъде чисто. Голяма част от средствата, вложени в тези компании са съвършено легални и законни, с ясен и достоверен произход.
