През 1984г. Стийв Маккъри бил в изпратен в Пакистан като фотограф на National Geographic. Престоят му съвпада с ранните години на войната, която Съветският съюз води в съседен Афганистан.
Една от снимките, които Маккъри прави е на момиче от ислямско религиозно училище. Той заснема 8-годишната Шарбат Гула.
Зелените очи на девойката се повяват и на корицата на списанието в юнския брой на 1985г.
Момичето е увито в дрипава кафява бурка, тя поглежда към камерата и среща очите на милиони хора по целия свят.
Снимката носи и на фотографа известни дивиденти – той получава световна слава и признание, а фотосът е един от най-известните в света.
За читателите на Запад, „Афганистанското момиче” е символ на Афганистан – анонимен, далечен, непознат. В броя на списанието, в което е публикувана снимката, няма нито една дума за Шарбат Гула. Единствено под снимката има надпис: „Преследваните очи говорят за страховете на афганистанските бежанци”.
Много експерти обаче се шегуват, че страхът в очите на 8-годишното момиче може да е предизвикан от фотографът и необичайният му „апарат”.
Седемнадесет години след публикуването на снимката, Стив Маккъри се присъединява към екип на National Geographic, за да издирят отново Шарбат Гула.
След упорито няколко месечно търсене те я откриват вече омъжена, на 30 години и с 3 дъщери. Екипът на National Geographic успява да убеди силно религиозната жена да бъде снимана отново, тъй като се е превърнала в символ на ставащото в Афганистан и е много популярна по света. Екипът успява да убеди жената да свали бурката и да застане отново пред обектива на камерите им.
През април 2002г. водещият материал на списанието е озаглавен „Животът е разкрит”. В него се разказва за живота на момичето и как се е променил от 1985г. до тогава.
Шарбат Гула разказа, че е останала сирак, след като родителите й били убити при бомбардировките в Афганистан. Това обаче не било съвсем вярно, тъй като се оказало, че баща й бил жив и заедно с нея избягали в Пакистан.
Много пъти фотографът е обвиняван, че е направил снимката и че е се възползвал от наивността на момичето. Според разбиранията в Пакистан и Афганистан, Шарбат не можела да сваля бурката си или дори да стои в една стая с мъж. Изобщо той не е имал право да публикува снимката. При повторната си среща Шарбат била попитана как се е почувствала, когато разбрала, че снимката й е публикувана, тя отговорила: „Ядосах се.”
Маккъри продал снимката стотици пъти за огромни суми. Например, фотография в размер „20×24” струвала 18 000 долара. По-големите размери достигат до цени от 178 900 долара.
През 2016г. Шарбат Гула била арестувана в Пакистан по обвинения в измама. Тя стои в затвора 15 дни и след това е депортирана обратно в Афганистан. Тя обвинява снимката за ареста си, като казва: „Снимката ми създаде повече проблеми, отколкото ползи. Това ме направи известна, но доведе и затварянето ми”.
Животът й все още е в опасност, особено живеейки в „консервативното афганистанско общество, в което вярват, че жените не трябва да се появяват по медиите.”
Много колеги фотография от целия свят обвиняват Стийв Маккъри, че е възползват от ситуацията и е принудил едно 8-годишно момиче да наруши всички морални и законови норми в своята държава, за да може той на нейн гръб да спечели пари и слава. Критиците му твърдят, че кариерата му е тръгнала нагоре единствено и само заради тази фотография.
Когато се срещат отново, той пак я принуждава да наруши моралните и законови стигми на своята култура и религия, за да изкара още един път пари на нейн гръб. За да изпълни това свое намерение, той убеждава съпруга на Шарбат да му седейства и той буквално я принуждава да застане отново пред обективите.