Водещ: Песимист или оптимист сте по отношение на Европейската икономика?
Петер Прает: Виждаме умерено, но стабилно покачване – резултатите определено са най-добрите от известно време насам. Най-приятната изненада е повишаването броя на заетите, което означава, че се повишават и доходите на хората.
Водещ: Как може да наричате това изненада? Нали от толкова много години работите именно за това.
Петер Прает: Имате право. Това е така заради големите очаквания за растеж преди кризата. В Европа имаше прекалено голямо разминаване между оптимистичните очаквания и реалността. Накрая се получи така, че хората харчеха пари, взети назаем. Правителствата не бяха заинтересовани от устойчивостта на дълговете си. Причината за това разминаване, бе спадът в производителността. Секторите, върху които се възлагаха най-големи надежди обаче се натъкнаха на големи трудности.
Водещ: Възстановяването от кризата също отне много време.
Петер Прает: Вярно е. Всички се нуждаехме от време, за да възстановим баланса.
Водещ: Година след година, Европейската централна банка и Европейската комисия излизаха с много оптимистични прогнози. Всеки път обещавахте, че следващата година ще е по-добра. Това не подхранва ли скептицизма?
Петер Прает: Може би. През 2011г. европейската икономика се намираше във втора рецесия. Не очаквахме това да се случи, както и повечето анализатори. Това обяснява защо 8 години след кризата, гражданите са нетърпеливи. Сега обаче има опасност да бъдат изкушени от опростени решения.
Водещ: Направиха ли правителствата нещо, за да възстановят икономиките си?
Петер Прает: Не много. Някои държави предприеха редица реформи – Гърция е пример в това отношение. Те обаче загубиха толкова много, че дума не може да става за завършване. Някои държава обаче като че ли се умориха от реформи.
Водещ: Кои например?
Петер Прает: Почти всички. Очакваме да видим какво ще се случи през 2017г., но 2016-а не бе добра за икономическите реформи.
Водещ: Италия и Франция ли имате предвид?
Петер Прает: Да, но не само. Бяха направени някои изменения в пенсионната система и при пазара на труда, които обаче са крайно недостатъчни. Гражданите вече негодуват от тези неща. Разочаровани са, защото очакванията им не се оправдават. Виждаме влошаване на разпределението на приходите. За много хора, увеличението на доходите е по-ниско от ръста в икономиката.
Водещ: Разбирате ли защо гласоподавателите са ядосани?
Петер Прает: Разбира се, че да. Политиците сякаш се изкушават да избират по-прости и националистически решения, които според мен могат да бъдат катастрофални. Протекционизмът може да доведе до верижна реакция. Тази игра може бързо да свие просперитета.
Водещ: Всички тези държави предприеха много икономии, увеличаха данъците. Освен това, гражданите трябва да изтърпят болезнените пенсионни и трудови реформи. Изненадвате ли се недоволството им?
Петер Прает: Разбира се, че бързи решения, които имат реален ефект, биха били страхотни. Но за жалост това е невъзможно. Лесните решения са една илюзия заради разликата между очакванията за икономически растеж и реалните резултати. Строгите икономии са отговор на този проблем. Ако социалната сигурност и правителствените разходи се правят въз основа на икономически растеж от 4%, а всъщност само 1% се реализира през годините, то започва един порочен кръг. Ето защо имаме нужда от цялостен подход.
Водещ: Дори и противниците на еврото да не спечелят мнозинство, те все пак ще имат силна подкрепа.
Петер Прает: Доверието в еврото остава високо, дори и в Холандия, по данни на изследване на Евробарометър. Вярата в Европейската централна банка обаче рязко намаля, особено в годините на икономическа криза. Ние бяхме единствените, които се опитваха да разрешат проблемите. Това обаче ни изигра лоша шега, тъй като хората очакваха прекалено много от нас.
Водещ: Валутният съюз не беше ли част от проблема?
Петер Прает: Не само валутният съюз доведе до намаляването на рисковите премии и лихвените проценти. Това бе глобален процес, който започна много преди да стигне до еврозоната. В страните, които използват единната валута, лихвените проценти рязко паднаха. Изведнъж държавните дългове станаха устойчиви.
Водещ: От какво се нуждае единната валута днес?
Петер Прает: Не съм удовлетворен от банковия съюз. Все още сме в преходно състояние. Наблюдението е на ниво Европа, но резултатите от потенциален банков фалит, ще се отразят на местно ниво. За да се справи ЕС с това, първо трябва да се разрешат наследените проблеми в банковия сектор. Банковият съюз трябва да бъде завършен в следващите 5 години, независимо какво мислят политиците.
Водещ: Италия и Германия ли имат най-големите проблеми или това е широко разпространен проблем?
Петер Прает: За щастие, проблемът е само в няколко държави. Има обаче друго изпитание и това е ниво „разходите на банките”. В много държави то все още е много високо, затова и рентабилността на банките продължава да е толкова слаба. Имаме нужда от печеливши банки, устойчив сектор, който да подпомага икономиката. Необходима е консолидация на банковия сектор.
Водещ: Искате да има повече големи банки?
Петер Прает: Имаме нужда от диверсификация – и от малки, и от големи финансови институции. Но определено се нуждаем от паневропейски банки. Това означава, че при национален икономически шок, банките няма да пострадат чак толкова.
Водещ: Не се ли притеснявате, че така ще се появят много големи банки, които не могат да фалират?
Петер Прает: Не, защото за мащаба на еврозоната няма да се появи чак толкова голяма. В основата ще стои европейската опора.
Водещ: Но, ако има две или три „Дойче банки”, няма ли това да е прекалено много за еврозоната?
Петер Прает: Може да има големи банки в малките държави, ако надзорът се осъществява от Европа. Все още не сме стигнали до там, първо трябва да завършим Банковия съюз.
Водещ: Другите мерки, които предприехте, като изкупуването на държавни облигации, имаха ли ефекта, на който се надявахте?
Петер Прает: Да. Това стабилизира еврозоната и доведе до по-добри финансови условия. Успяхме да избегнем много рискове, дори в големи държави като Германия.
