Днешната среща между министър-председателя Румен Радев и българския патриарх Даниил постави в центъра на общественото внимание две чувствителни теми – намерението на правителството да блокира санкциите за Русия заради руския патриарх Кирил и ангажирането за въвеждане на предмета „Добродетели и религия“ в училищата.
Фактът, че след демонстрираната подкрепа от страна на патриарх Даниил по темата за санкциите срещу Кирил, премиерът публично заяви ангажимент за въвеждане на спорния предмет, поражда въпроси дали между държавната власт и Светия синод не се оформя политическо съгласие.
„Ясно заявих, че мен не ме интересува личността на патриарх Кирил. Мен ме интересува да бъде уважавана религията на всички православни християни“, каза премиерът Румен Радев пред журналисти след срещата си с българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Не искам да намесваме църквата в политиката, както не искам и политиката да навлиза в религията, посочи още Радев и допълни, че затова е и срещу санкциите на духовно лице.
По думите на Радев с патриарх Даниил е била обсъдена и темата за предмета „Добродетели и религия“. Премиерът подчерта, че това за него е един много важен предмет и държавата, Българската православна църква и Министерството на образованието и науката заедно трябва да направят така, че да влезе в нашето училище с широк обществен консенсус.
„Защото всички имаме нужда младите хора да получават не само знания от училище, но и възпитание, което да стъпва върху здрави морални ценности“, каза Радев.
Друг е въпросът какви морални ценности стоят зад посланията на руския патриарх Кирил, чиято личност е сред най-спорните в съвременното православие заради тясната му връзка с Кремъл и последователната му публична подкрепа за политиката на президента Владимир Путин, включително за руската инвазия в Украйна. Критиците го обвиняват, че поставя политическите интереси на руската държава над духовната мисия на Църквата, което доведе до остри реакции от страна на други православни църкви, богослови и международната общност. Допълнителни спорове пораждат и публикувани архивни документи, според които по време на съветския период Кирил е бил свързван с дейността на КГБ под псевдонима „Михайлов“.
Дали действително става дума за съвпадение на позиции или за политическо разбирателство между изпълнителната власт и ръководството на Българската православна църква, тепърва ще става ясно. Факт е обаче, че двете теми – защитата на руския патриарх Кирил от европейски санкции и ускореното прокарване на предмета „Добродетели и религия“ – бяха публично обвързани в рамките на една среща и едно политическо послание. Това неизбежно поражда въпроси доколко се спазва принципът за разделение между държавата и църквата и дали България не започва да възприема модел на взаимодействие между политическата и духовната власт, подобно на Москва.
По-същественият въпрос след срещата между Радев и патриарх Даниил е дали страната няма постепенно да се отдалечи от европейския модел, основан на разделението между държава и църква, върховенството на правото и демокрацията. Именно тясното преплитане на политическата власт с религиозните институции е един от отличителните белези на управленския модел, изграден в Русия през последните десетилетия. Ако България започне да възприема подобна логика, това би било поредният знак за отстъпление от западните демократични ценности и опасно приближаване към авторитарен модел на управление, в който църквата се превръща в инструмент за политическа легитимация.
