Eкип от изследователи от Университета във Флорида се спусна за първи път на 400 метра дълбочина, за да се опита да маркира сивите /наричани още гренландски/ акули, пише „Пари мач“. Това наистина е начинание с историческо значение.
В началото на юли на Бахамските острови екип от изследователи успя да маркира за първи път в естествената й среда сива акула, по-известна като праисторическа акула. Използвайки подводен апарат, учените от Университета във Флорида прекарали четири денонощия, проследявайки акулите на дълбочина от 400 метра, опитвайки се да закачат GPS устройство на една от тях. Едва последната нощ успяват да извършат този подвиг. Те имат и възможността да се върнат с изключителни, редки снимки.
Този вид, който е по-стар от повечето динозаври, живее на около 1000 метра под повърхността на океана. Ако обикновено е между 1,5 и 4 метра, понякога може да достигне 8 метра дължина.
„Те средно са по-големи от големите бели акули“, твърдят изследователите.
В миналото Дийн Грубс, директор на морската лаборатория на Университета във Флорида, бе принуден да примамва акулите на повърхността, за да ги маркира.
Но за акулите е много трудно физиологично да понесат такава операция.
„По време на техния жизнен цикъл те не са изложени на дневна светлина и не усещат ниските и по-високите температури на повърхностните води. Като цяло се смята, че данните, получени след маркировка на сивата акула на повърхностната са неточни, защото акулата не възстановява естественото си поведение“, обясняват изследователите.
Този забележителен успех на изследователския екип ще позволи на учените да узнаят повече за този тайнствен морски вид.
„Ние можем да отключим вратата към света на жителите на дълбините и да получим важна информация за техното движение и поведение“, обещават те.
Сивите акули са може би най-дълголетните гръбначни животни. Идентифицираната през 2017 година 512-годишна гренландска акула може да е най-старото живо гръбначно в света. Учените са открили 5,5-метровата риба в Северния Атлантически океан. Нейната възраст е разкрита по-късно в изследване. Използван бе новоразработен математически метод, който свързва големината с възрастта. Учените смятат, че достигането до такава възраст се дължи на бавен метаболизъм и на студените води, в които акулата живее.
