Ако сте чели приказките на Ран Босилек, знаете кои са кума Лиса и кумчо Вълчо. Тези два персонажа до такава степен са навлезли в българския фолклор, че едва ли можем да си представим народна приказка без тях двамата.
Често, те се забъркват в опасни и смешни приключения, изходът от които е изключително поучителен.
Откъде обаче идват техните названия „кума” и „кумчо”? Кумували ли са на някого? Изобщо, как са се родили техните имена?
Лисицата е едно от най-често срещаните животни в приказките – или гроздето й ще е кисело, или сиренцето й няма да е както трябва.
В много митологии лисицата присъства. Тя е считана за свещено животно. Но в бита често я свързваме с набезите по дворовете и големите пакости, които може да направи. Тя е хитра, ловка и много лукава.
Но още не сме отговорили защо е „кума” и на кого е кръстена? За първи път, руснаците кръщават животното Лиса Патрикеевна, на литовския княз Патрикей, който бил голям хитрец.
Оттам лисиците носят неговото презиме. Руснаците са отговорни и за това, първи да я нарекат кума. Кума идва от латинското commatrem – кръстница.
Може би свързваме кумата със сватбите, но в пропускаме ролята й на кръстница. Човек избира своите кумове/кръстници, защото са мъдри, умни и дават добри съвети. Това до някъде обяснява и защо лисицата би била добра кума.
Влиянието на Русия е доста силно върху българските автори след Освобождението, затова и трансформираният фолклор възприема руското „кума“ за лисицата.
На Елин Пелин може да се припише голяма част от заслугата да познаваме Кума Лиса в този й образ. След него Ран Босилек дава своя пример:
Направили си Кумчо Вълчо и Кума Лиса къщичка. Заживели си заедно.
Донесли си гърненце мед.
— Да го изядем, Лиске! — рекъл Вълчо.
— Не бива, Вълчо! — отговорила Лиска. — Ще го скрием за гости.
— Да го скрием, сестричке.
Речено-сторено. Скрили меда в хралупата до къщичката.
Минало ден. Минали два, прияло се на Кума Лиса медец. Както седели с Вълча в къщичката, скочила Лиска и рекла:
— Хлопат, Кумчо. Ще видя кой иде.
— Виж, Лиске.
Кума Лиса отворила вратата. Постояла вън. Върнала се.
— Кой е, Лиске? — попитал Вълчо.
— Мене търсят, куме.
— Кой те търси?
— Хралупан.
— Защо си му?
— Моли ме да му кръстя детенце. Чудя се да ида ли, да не ида ли.
— Иди, Лиске, иди. Аз ще вардя къщичката.
Кума Лиса излязла вън.
Отишла при хралупата. Хапнала медец. Поразходила се. Върнала се.
— Как кръстихте детенцето? — попитал Вълчо.
— Наченалчо! — отговорила Кума Лиса и се облизала сладичко.
Минало ден. Минало друг. На Кума Лиса пак се дояло медец.
— Куме — рекла, — чукат на вратата.
— Иди, кумице, виж кой е.
Отворила Лиска вратата. Постояла вън. Върнала се.
— Кой е, Лиске? — попитал Вълчо.
— Хралупан. Мене търси.
— Защо си му?
— Брат му имал детенце. Кани ме да го кръстя. Да ида ли?
— Иди, защо да не идеш? Аз ще пазя къщичката.
Пак отишла Лиска при хралупата. Преполовила медеца. Поразходила се. Върнала се.
Запитал я Кумчо Вълчо:
— Как кръстихте детенцето?
— Презполованчо!
— Хубаво име! — рекъл Вълчо.
— Сладко именце! — облизала се Лиска.
На другия ден пак й се дояло мед.
Тя бутнала Вълча и рекла:
— Чукат, куме!
— Иди виж кой е — казал Вълчо.
Излязла пак Кума Лиса. Постояла вън. Върнала се.
— Кой е, Лиске? — попитал Вълчо.
— Пак Хралупан. Мене търси.
— Защо си му?
— Сестра му родила близначета. Моли ме да ги кръстя. И сега ще ида, че вече кола с кокошки да ми докарат, не си оставям къщичката.
Отишла Лиска до хралупата. Изблизала до капка медеца. Търкулнала гърнето. Поразходила се. Върнала се. Посрещнал я Вълчо. Попитал я:
— Как кръстихте малките близначета?
— Облизанчо и Търкуланчо.
— Хубави имена! — рекъл Вълчо.
— Сладки именца! — облизала се Лисанка и легнала да подремне.
Но защо вълкът е кум? И какви са те с кума Лиса? В природата те са врагове. В руските приказки, вълкът е бил еманация на дявола – винаги е изобразяван като куц, крив, обикновено водач на глутница. Но не е глупак.
Но лисицата, като ловка измамница, има нужда от жертва. И вълкът се превръща автоматично в такава, което не е характерно за традиционния фолклор.
Така Вълчо става Кумчо (на всичкото отгоре и умалено, което го превръща в пародиен персонаж).
Той не е истинският кум, тоест кръстник, а кумчо. Нещо не му достига да бъде такъв.
