„Откраднаха колелото на един посетител, вързано пред заведението. Случвало се е дори деца да отмъкват парче торта от чиния на клиент“, разказва съдържателят на една сладкарница в градчето Хорн-Бад Майнберг в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия.
Когато в едно толкова малко градче дойдат 350 души от България и Румъния, няма как това да остане незабелязано. „Повреждат уредите на детските площадки – и то не децата, а възрастните. Съвместното съжителство е невъзможно“, оплаква се местна предприемачка.
Ситуацията в градчето е доста напрегната – хората отправят сериозни упреци към новопристигналите за това, че изхвърляли боклука си безразборно, вдигали много шум, занимавали се с проституция. „Това са неща, за които иначе чета по вестниците, че се случват в градове като Дуисбург и Дортмунд , казва местният кмет Инго Барц, организирал обсъждане в общината, на което дошли повече от 300 местни жители. Местната управа се е обърнала за помощ и към министър-председателя на провинцията.
Бедността е в основата на проблема
На помощ се надява и кметът на Дуисбург Зьорен Линк – зарадип многото случаи на злоупотреба със социални помощи от страна на бедни мигранти от Югоизточна Европа. Кметът подчертава, че на този „престъпен бизнес-модел“ трябва да бъде сложен край. Пред „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ (ФАЦ) той подчертава, че в случая става въпрос за престъпни мрежи за трафик на хора. Престъпниците осигуряват фиктивна минимална заетост на хора от най-бедните слоеве на населението, за да получават социални плащания. Голяма част от тези семейства живеят именно от тези помощи, тъй като възрастните нито са завършили училище, нито имат професия, а и почти не знаят немски.
Само в Дуисбург живеят 20 000 граждани на България и Румъния. От отпадането на ограниченията на трудовия пазар от 2014 година все по-големи групи българи и румънци, подгонени от бедността в техните страни, се насочват към големите германски градове, посочва кметът Линк.
Повечето са роми
„Вестфаленпост“ пише, че в 200-хилядния град Хаген, също в Северен Рейн-Вестфалия, са се заселили 1700 българи и 3400 румънци. И тъй като говорим за хора от ромското малцинство, към тях често се отнасят с предубеждения. Но има и положителни примери – като Диего Динча, ром от Румъния, който в Хаген е стажант-аптекар, и за когото пише местната преса. Той се е постарал да научи езика, изкарал е няколко курса за преквалификация и винаги сам си е попълвал документите, когато е кандидатствал за работа. А след като го вземат на стаж в аптеката, не без гордост казва: „Щастлив съм, че мога да помагам на хората и да отговарям на техните въпроси“.
Но той е изключение и не може да промени отношението към ромите като цяло. „Казват за нас, че сме били продавали хора“, казва пред вестникарската група ВАЦ Силвана Гаши, сръбска ромка, изповядваща исляма. Тя е пристигнала в Германия през 1992 година и днес оказва помощ на новопристигналите в Хаген. Дискриминацията обаче е пречка пред интеграцията, на ромите им е трудно да намерят почтена работа и нормално жилище, а в училище децата се справят само с цената на много големи усилия, казва тя. Междувременно градските власти в Хаген отделят по 250 000 евро годишно за интеграцията на ромите – за езикови курсове и обучение, но и за консултации на родния им език и за медицинско обслужване.
Повечето българи и румънци са добре интегрирани
Особено в здравеопазването те са незаменими, посочва ФАЦ. Но една малка част от живеещите в провинцията (Северен Рейн-Вестфалия) 200 хиляди българи и румънци злоупотребява с това, че имат достъп до трудовия пазар – по вече споменатата схема: новопристигналите попадат в ръцете на трафиканти, които ги настаняват в убоги жилища, за които обаче искат свръхвисоки наеми. Същевременно те предоставят на наемателите си фиктивни договори за минимална трудова заетост, които им позволяват да източват социалните каси. Но често по-голямата част от помощите, които държавата отпуска за тях, се прибират от организаторите на тези схеми, посочва изданието.
В градовете, в които проблемът е най-сериозен – Дортмунд, Есен, Гелзенкирхен и Дуисбург – срещу системните социални измами редовно се организират полицейски акции, в които участват също митничари и представители на бюрата по труда и на социалните каси. В Дуисбург се опитват да противодействат и по още един начин – чрез периодични проверки на съмнителните жилищни сгради, които нерядко биват запечатвани поради недостатъчна противопожарна защита или катастрофална хигиена.
Германия затяга правилата
Злоупотреби със социални плащания, работа на черно (нанасяща сериозни щети на германската икономика – 1,8 милиарда евро за последните две години), фалшификация на документи и удостоверения – на всичко това би трябвало да бъде сложен край чрез приетия окончателно в края на юни закон, насочен срещу този вид престъпления. Той дава на служителите на германските митници повече правомощия в борбата срещу нелегалната заетост и злоупотребите със социални услуги. Една от мерките е превантивен контрол на трудовите пиаци – местата, където надничарите очакват някой да ги наеме за деня.
Що се отнася до детските надбавки – социалните каси могат вече да ги спират, ако подозират измама – например, ако се натъкнат на фалшифицирани документи или на фиктивни трудови договори. Освен това за новопристигналите от други държави-членки на ЕС се въвежда условието, че през първите три месеца имат право на детски надбавки само ако могат да докажат, че имат доходи.
[tcm id=“1″]
