На 7-ми май 1895 г. руският учен Александър Попов показва за първи път пред Руското физическо дружество уред за предаване и приемане на електромагнитни вълни без проводник.
Апаратът давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни, и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните.
От една зала на университетска сграда Попов изпратил в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвел на черната дъска.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“.
Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
