Преди 154 години, 11 май е установен като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий и създатели на българската азбука. След Освобождението през 1878г., той се превръща в общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се ражда и идеята за химн за светите братя. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“, а през май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението.
Паметта на Кирил и Методий се почита още от Възраждането и и се свързва с училищните тържества, които били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.
Първи известия за празнуването на Св. Св. Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски.
През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии“ „Св. Св. Кирил и Методий“ като училищен празник.
След 1969г., църковният и светският календар се разделят и затова празнуваме и на 24 май.
