Професионалното му развитие минава през различни етапи. Магистър е по международни отношения от Университета за национално и световно стопанство. През 1981–1990 г. по времето на комунистическия режим е сътрудник в Международния отдел на БЗНС.
След 1990 година е резидент-мениджър, консултант по международно строителство и развитие във фирма „Дж. Джоунс и Ко“ и представител на фирмата в България, а през 1994–1997 г. е изпълнителен директор на ДОО „Хоум сервиз“; изпълнителен директор и вицепрезидент на Българската международна стопанска асоциация.
Г-н Василев, вчера имаше протест през БНР, а преди това имаше протест срещу единствената кандидатура за главен прокурор. Смятате ли, че тези протести са свързани с предстоящите местни избори?
Трудно може да се разбере кое е първично и кое е вторично, но очевидно по-скоро е свързано с криза в модела на управление и едно такова прагово състояние напомня за събитията от началото на 90-те години, тъй като тогава залегналият модел на Луканов изчерпа своите възможности. Сега новата прокурорско-олигархична каста се опитва да договори своето място в този модел, за да узакони и увековечи властта си, по начин, по който тя да бъде несменяема чрез избори или чрез парламента.
Както виждате, досега тя горе-долу успява, защото основната фигура на общественото недоволство и дискурс – тази на главния прокурор – зае позиции, които далеч надвишават мястото му в съдебната система. Главният прокурор днес обжалва съдебни решения, има власт върху съдиите, може да сменя съдии, хора от ВСС от съдебната квота. Изобщо това е една всесилна и ненаказуема фигура. Неговата позиция бе увековечена в Конституцията. Смяната на Конституцията е една почти невъзможна работа и ето така е направен моделът да работи.
Ето, че каквото и в живота да предизвика обществен дебат и е проблем на обществото, дали ще бъде националното радио, национална сигурност. Има правила в националното радио, че паузите, в които в ефира може да няма нищо, е до 3 секунди. Стане ли 5 или 10 секунди – значи има извънредно положение и тогава службите трябва веднага да се намесят, защото може да става реч за преврат, и на петата минута да докладват на премиера, защото това е извънредно произшествие.
След 5 часа какво излиза? Постепенно се разбра, че един ПР на една партия се е обадил, заплашил е някой друг, но този ПР е един посредник, защото са искали въпросният журналист да бъде изолиран от ефир, докато тече кампанията за избор на Гешев. Тоест, имате мотив, ресурс и възможност. Това нещо сега – този казус – е настъпил заради вмешателство именно на този човек и същият той трябва да разследва събитието. Това няма как да стане.
Всеки един от големите проблеми на обществото опира до хипотезата това да представлява престъпление, което да се разследва от прокуратурата – същите хора. И когато прокуратурата не действа, тогава нямаме справедливост. Когато нямаме справедливост, имаме разпиляване на ресурс, блокиране на обществото и икономиката. Дори в стопанския оборот – прокуратурата фалира КТБ.
За да бъда ясен – КТБ имаше големи системни проблеми, които обаче не са изолирани само в тази банка, а ги имаше и в други български банки, но тя беше избрана, защото играеше особена роля. И когато икономическият оборот също е под влияние на прокуратурата, субектите не могат да планират своята дейност, защото не знаят, дали ако утре се окажат прекалено успешни, няма дойде някой да им почукат на вратата и да кажат „абе ти нещо си много успешен, дай да споделим резултата от твоя успех“. Това няма как да продължи, затова казвам, че нещата са опрели до една червена линия, отвъд която то е „или-или“. Няма средно положение.
Кой ще плати тогава политическата цена? Възможно ли е това да е ГЕРБ като управляваща партия? Смятате ли, че някой нарочно подклажда това напрежение в обществото, за да свали от власт ГЕРБ?
Със сигурност. Голяма илюзия е да се твърди, че Бойко Борисов е равнозначен на ГЕРБ, а ГЕРБ е равнозначно на структура, която може да дефинирате като членове и група с единен интерес. В ГЕРБ има различни течения – Цветанов вече си играе самостоятелно, Борисов си сключва своите сделки „извън камера“, дори на най-близкото приближение в ГЕРБ. Задкулисието не губи. Губят политическите представители – в случая ГЕРБ, защото те така са направили нещата.
Не е сложно, че на 24-и, три дни преди местните избори, народното недоволство ще намери отдушник, защото очевидно тези хора нямат идея да сменят Гешев и са толкова арогантни, че не си дават сметка, че насила избран прокурор няма как да функционира и тези протести няма да спрат и ще продължа. Та на 24-и, когато хората видят, че въпреки недоволството, го изберат, кого ще накажат – политическият управляващ елит, който е избрал тази схема и е допуснал тези зулуми.
Накрая ще стане така, че ГЕРБ ще плати цялата цена за действията на задкулисието, което не е контролирано от самия ГЕРБ.
Сега има едно разделение – Борисов с едни олигарси се мъчи да се консолидира, прокурор-олигархията се мъчи да стане самостоятелен и незаменим център на властта и в цялата тази каша с боричкания къде остана народът, къде остана България, къде са националните интереси и сигурност?
Те продават националната сигурност на едро дори в момента. Давам пример с т. нар. „Турски поток” през България. Хората не знаят, че целият проект е заложен. Собствеността, активите – всичко е заложено, за да се получат кредити. И, ако инвестиционният риск се поема от „Булгартрансгаз”, от българската държава, хипотезата при неслучване на приходната част този проект да мине в чужди ръце е абсолютно легитимна и правдоподобна. Някой да Ви е казал за този риск? Никой.
По същата схема, в момента се подготвя в НС и проекторешение, с което да се позволи на правителството да даде държавни гаранции за „Белене“, а междувременно ви забълбукват с историята за шпионите, която е абсурдна. Абсурдно е да обвиниш главното лице на руската влияние, което той си има по дефиниция, защото като лидер на русофилите той с какво друго да се занимава? Дори не намирам заплаха за национален интерес, че той иска България да излезе от НАТО, защото това е политическа цел и отразява желание на едно малцинство в народа. Каква е изненадата? Знаем, че 15-20% от народа не желае да бъдем в ЕС в НАТО. Е, те нямат ли право на политически изразители? Това е част от демокрацията.
Забелязваме през последните години е все така – сякаш има остър сблъсък между Изтока и Запада. Физическите му проявления са от една страна строежът на Белене, от друга – закупуването на американските изтребители Ф-16. Според Вас какъв е пътят на България? Каква е Вашата краткосрочна и дългосрочна прогноза?
Прогнозите са различни. Историята, че някой може да прави бизнес от геополитиката, не е валидна за България. Ние сме прекалено малки. Геополитиката изисква големи мащаби, могат да правят бизнес от нея големи страни като САЩ, Русия, Китай. Също и Израел. Турция се опитва да го прави. Ние не можем да го правим, защото всеки момент, в който се опитаме да правим геополитическо балансиране, като дадем, например, на американците парите за Ф-16, пък на руснаците друго, накрая и по двете линии обикновено не достигаме оптимални параметри и губим пари.
Затова единственото, което можем и трябва да правим, са неща, които са необходими на нас, и в които си пазим парата. За всеки един лев да си търсим най-доброто, което можем да получим за него, като не се обвързваме предварително с никой, а оставяме пазарът да ни го предостави. Ето поради тази причина сме се самоограничили – заради някаква криво разбрана политика от провинциален тип, че трябва да купуваме газ само от „Газпром“. Светът е пълен с газ и изобщо нямаме нужда от тези ексклузивни договори с „Газпром“. Просто трябва да заявим, че искаме да купим, например, 3 млрд. на 4-5 лота, и поне 7-8 компании ще се сбият да ни доставят. В този смисъл изобщо не е нужно да даваме „Белене” на Русия.
Какво да й дадем, като ще даваме държавни гаранции и целият риск минава върху нас. Това не е бизнес. Има една малка прослойка отгоре, тъй като България няма аристокрация и те не са най-заслужилите, а са една прослойка, която наричам „паразитна класа”, защото тяхното благоденствие и сигурност зависят от възможността да преразпределят публичен ресурс и една част да остане за тях.
Те не са капиталисти в смисъл, че ще вземат заем от банката, ще вложат своята идея, ще рискуват и ще станат богати – не. Те работят на сигурно. Позиционират се в някоя от групите, наречени партии, отиват близо до чучура, или както Доган казва – баницата, и чакат нещо да капне. Затова в България крупен проект не става, докато той предварително не е разпределен. Затова нещата не стават, заради това, че трябва да се случат, а само тогава и в оня обем, в който те вече са разпределени предварително.
„АЕЦ Белене” е типичен случай, защото там вече 3,3 милиарда са загубите и като сложат едни гаранции за изкупуване на електроенергията или допълнително дялов капитал, който да покрие инвестицията, която ще направят най-вероятно китайци. В интерес на истината това е глупава геополитика.
По принцип Западът, ЕС и НАТО гледат с особена тревога случаите на руско-китайско сътрудничество в стратегическите области в критични отрасли на икономиката, включително енергетиката. Ние да предоставяме територията си за подобен „тест“ е прекалено амбициозна задача и поради този причина тези елементарни трикове с шпионските скандали, които да направят димната завеса, зад която се случват реалните бизнеси, няма да издържи. Можете да заблудите едно посолство, две или три посолства за малко време, но не може да ги заблуждавате дълго, защото това са много служби, те си имат своите източници, могат да оценят реалните рискове и рано или късно нещата ще си изплуват. И тогава?
Искам само да предупредя хората от ГЕРБ, за които вярвам, че са истински демократи и са за евроатлантическа интеграция. В някакъв момент трябва да си дадат сметка, че марката ГЕРБ се използва, за да се лансират интереси пряко противоположни на тези, които те отстояват, а именно евроатлантизма .
От 30 години имаше една единна и споделена от всички правителства политика за лицензиите на съветските оръжия. Досега всички български правителства отказваха да приемат разговор по този въпрос, защото той противоречи на интересите на България и нашата оръжейна индустрия.
Това е първото правителство и Емил Караниколов е първият министър, който по някаква причина вкарва тази тема отново в дебат. Това, което каза премиерът Борисов от Народното събрание е, че с оглед визитата на президента Путин, трябва да се постигне разбирателство по този въпрос. Аз разбирам това като подготовка на вариант, при който да се признаят част от претенциите на Русия, които биха имали убийствен ефект върху българския оръжеен износ.
