Хубаво е, когато на символни дати като днешната се правят ретроспекции и равносметки. Стига обаче да бъдат правилни. Последното е толкова по-задължително, колкото по-високо е общественото положение на този, който ги прави. Когато това е президентът, отговорността е особено голяма, а изявлението на държавния глава във „Фейсбук“ поражда въпроси какво е неговото истинско мнение за българския преход.
Прави впечатление, че в изявлението различаваме най-общо две части – описателната, в която президентът разкрива проблемите на прехода и съвремeнното общество, и препоръчителната, в която се поучава какво е нужно да се прави, за да опазим демокрацията и върховенството на закона.
И нищо за постиженията на България през последните 30 години.
Точно това ме смущава.
„Преди 30 години България пое с ентусиазъм по нов път. Надеждата за по-добър живот обаче се сблъска с дълбоки обществено-икономически сътресения, за които българите платиха висока цена. Грабителската приватизация, пренаписването на историята, обезличаването на българската култура и традиции са част от явленията, които ни тласнаха към материална и духовна бедност.
Осъзнахме, че промяната е труден процес, а не еднократен акт. Резултатите от дългия път към демокрация и пазарна икономика все още будят повече тревога, отколкото успокоение.
България направи своя важен геополитически избор, но не успя да изгради трайни основи за върховенство на закона, разделение на властите и свобода на словото. Затова и днес политическите констатации продължават да се разминават с реалността на мнозинството граждани. Бедността, безнаказаните корупция и престъпност и ниското качество на обществените услуги продължават да прогонват младите и отнемат от бъдещето ни.“
Това е първата част от публикацията на президента Радев и тя изглежда по-внушаващата, тъй като във втората са нормалните призиви за опазване на демокрацията, върховенството на закона и всички онези препоръки, които се правят стандартно и които едва ли има нормален човек, който да не одобри.
„Грабителската приватизация, пренаписването на историята, обезличаването на българската култура… Бедността, безнаказаните корупция и престъпност“ – това ли са единствените промени от 10 ноември досега, г-н Президент? С това ли се изчерпва Вашата оценка? Поднесена единствено откъм негативната й страна, диагнозата на ситуацията в България днес изглежда твърде сходна с мрачните апокалиптични бълнувания на съвременните родни /пост/комуноиди, които също виждат единствено посочените от Вас характеристики на нашата действителност и на основа на това ридаят за „изгубения рай“ на социализма.
Нагнетяването на комунистическа носталгия в съвременния обществен дебат е признак най-малкото на лош политически вкус, та се надявам този нюанс да се е получил в изказването на президента неволно.
Нищо хубаво ли не ни се случи наистина? Аз съм на 50 години и имам достатъчно адекватни спомени от соца, за да заявя с пълна отговорност, че очернянето на днешната действителност по сравнение с тогавашната /тук вече не визирам изявлението на президента, там такова директно сравнение няма/ е базирано на безсрамни лъжи за хубавото „едно време“ при Тато, пробутвани користно от следдесетоноемврийските комуноиди и техните подлоги за обслужване на собствените им интереси. И мога още да заявя, че сега повечето българи живеят по-добре, ако и някои да не го осъзнават поради повишените си изисквания за стандарт, каквито едно време бе немислимо да имат.
Основната причина за това подобрение е несравнимо по-голямата лична свобода, която имаме сега, без да се отричат и всички онези проблеми, които президентът визира в своето изявление. Свободата да пътуваш, да избираш къде и какво да работиш, да си купуваш нещата, които ти харесват, а не тези, които ти разрешават /май се забрави, че човек „тогава“ можеше да има само 1 апартамент, например?/. Свободата да изкажеш мнение публично и да не се ослушваш към входната си врата през нощта, да симпатизираш публично на престъпния комунистически режим, без да търпиш последствия и накрая – да изразиш несъгласие с позицията на президента си, без това да провали останалата част от живота ти. Да бъдеш гражданин, а не поданик. Да бъдеш личност, а не екземпляр.
Това са нещата, които тогава нямахме, а сега имаме и наистина трябва да защитаваме. Те ни правят все по-активни и креативни и дават надежда за бъдещето. Тях президентът забрави да спомене.
Разбира се, България има и други постижения през последните 30 години, които също редовно остават встрани от вниманието, но най-важното е свободата. Тя ни липсваше най-много „едно време“
Свободата няма цена, г-н Президент! Нея ако опазим, с другото ще се справим по-лесно.
