Помага ли БСП и нейното сегашно ръководство на ГЕРБ, взирайки се в своя пъп, докато Борисов, изглежда, се вглежда в своя балкански хъб и прочее напъпили приоритети по магистралата на трудната любов с Русия в условията на мъчната за наваксване българска евроатлантическа интеграция?
Ще се върна на отговора на този “животрептящ въпрос” (любим израз на Тодор Живков от неговите речи, сглобени от текстописците му, но заприходени след това в томове като негови лични прозрения, донесли на “автора” умопомрачителни и по днешните стандарти хонорари).
Размяната на (все по-ожесточени) реплики между лидера на европейските социалисти Сергей Станишев и неговата наследница на ветровития връх на БСП Корнелия Нинова придоби загадъчен характер. Той я обвини, че тя действа еднолично и партията им няма да спечели избори, докато тя е начело. Тя му отвърна в частта за едноличните решения с реторичния въпрос дали е искал разрешение от Партията да се целува с Лютви Местан на Орлов мост в София.
На пръв поглед това е просто поредният “приятелски огън” между бивш и настоящ лидер на този партиен организъм, който бодро си свирка в гората, че може да оцелее, като премине през всякакви изпитания.
Не ми е удобно да напомня за аналогията с хлебарките, които по мнението на учените щели да бъдат единствените оцелели на планетата Земя същества след евентуална тотална ядрена война. Неприлично е хората и техните партии, колкото и да са опониращи, да бъдат оприличавани на хлебарки. Това е запазена марка на БСП от зората на оцелялата като по чудо след съветския ядрен възход на НРБ демокрация в България, когато официозът “Дума”, начело с канонизирания за светец в социалистически кръгове покойник Стефан Продев, определяше противниците си именно като хлебарки, изпълзели от миналото.
При по-внимателно вглеждане в рикошета на Нинова срещу изстрела на Станишев обаче се откроява, като по криминалните филми, и втори план на мотивацията. Днешният шеф на Европейската социалистическа партия Сергей Станишев може да е роден в СССР и да е бил гражданин на покойната империя по независещи от него обстоятелства, но това би трябвало да е голям плюс все пак за русолюбието на проруското статукво у нас. Част от него са Нинова и компания(та й).
Работата е там, че Станишев се разцелува не просто с един лидер на ДПС. Ако това беше Доган, щеше ли Нинова да употреби фактът като компромат срещу високопоставения си съпартиец в Европейския парламент?
Лютви Местан се оказа “русофоб”. Позволи си не просто да критикува руската политика, но дори да си направи самокритика, че не е бил прав, когато поиска от “Ню Йорк таймс” да му се извини заради твърдението, че ДПС е проруска партия.
Местан светкавично беше прогонен не просто от лидерския пост на партията, не само от ДПС, но направо от българската политика (за секналия внезапно интерес на медиите към най-гладко говорещия български политик, да не говорим…).
Ето с този най-голям грешник в съвременната българската политика, ако го мерим по скалата на любовта и омразата към Кремъл, се разцелува Сергей Станишев на Орлов мост в София. Дали тогавашният шеф на БСП и днешен любимец на европейските социалисти е знаел по онова време що за предател на споделената любов между БСП и ДПС към Путин е Местан, това вероятно никога няма да узнаем. Освен, ако не настъпят времена, когато ще бъде престижно да споделиш, че си борил тайно срещу руското влияние в България. Макар и с една необяснима за времето си пророческа целувка с “русофоб”, доказал се като такъв с по-късна дата.
Възниква обаче (отговорът на) въпроса: добре ли е за ГЕРБ да има за боксова круша БСП, която носи на изборен бой до безкрай, в лицето на Нинова, (контра)атакуваща своя вътрешновидов враг в партията по линия на целувката му с един “русофоб”, произхождащ от турския етнос в България, зачислен вкупом сред русофилите от техния Сокол?
Банално е да се каже, но кавгата между двама дефинирани в политиката дейци на русофилщината, без която не биха заемали на национално ниво лидерските си позиции, е изцяло от полза за третия субект в това състезание. Нека Станишев и Нинова се карат, а през това време тук потече руският газов поток, претърпял „възродителен процес“ в названието в диапазона от „южен“, през „турски“ до „балкански“ – в зависимост от гледната точка на неговите протагонисти. Това се случва в реалния свят покрай яловото джавкане между Нинова и Станишев.
Като става дума за потока, съветската пропаганда имаше устойчиви клишета срещу идеологическите си врагове. Те по правило “дрънкаха оръжие” и не къде да е, а “край водите на Потомак”. Сред спорните за превеждане на български беше стандартното и нищо не означаващото само по себе си заглавие на руски език “Не унимаются”. Но беше ясно за тренираното ухо и око на съветско-българските поданици. “ Не мирясват” беше смисълът и само за лошите американци можеше да се отнася.
Край водите на Потомак днес мирясват. Засега. Дрънкат си, докато руският поток през Турция и България е на път да забълбука. Ще видим какви съображения по въпроса ще изтъкне премиерът Борисов, победител до момента като трети човек, печеливш пред Москва от междуособиците между Нинова и Станишев.
Едно е да се извинява на Путин, че не е направил всичко възможно да му се хареса по въпроса за Южен поток, друго е да обясни нещо подобно на Тръмп и неговата амбицирана да се разграничи от обвиненията в пристрастия към същия Путин администрация.
Предстои да видим как ще потече този поток на мисли край водите на Потомак на 25 ноември, когато премиерът Борисов ще бъде приет в Белия дом за снимка, но не само пред знамето на САЩ, но и на моментното състояние на отношенията между САЩ и България – първа по род си пре(о)ценка на фактите между заподозрения в проруски нагласи президент Тръмп и госта от държавата, наречена два пъти от руския посланик в ЕС Владимир Чижов “троянски кон на Русия” в ЕС и НАТО.
Заб: заглавието е на „Дебати.бг“.
