НАП да проверява всички субекти, които декларират задължения към осигурителната система за повече от 3 месеца, като едновременно с това отпадне възможността за опрощаване по давност на осигурителните задължения. Това е една от мерките за борба със сивата икономика, които КНСБ предлага след приключването на проекта „Активно гражданско участие за превенция и ограничаване на недекларираната заетост в България“.
Резултатите от изпълнението му и пакетът с предложения бяха представени на заключителен форум, на който участваха финансовият министър Владислав Горанов, министърът на труда и социалната политика Деница Сачева, представители на законодателната и изпълнителната власт, неправителствени организации, бизнесът и социално-икономическите партньори.
Според изнесените данни през последните 10 години сивата икономика у нас намалява, но все още е над 20%. На сиво се въртят повече от 22 – 23 млрд. лв. всяка година, каза при откриването на форума президентът на КНСБ Пламен Димитров. Заради сивата икономика са възможни и редица изкривявания в обществено-политическия живот.
По думите му сивата икономика убива конкуренцията и това е основен мотив да не се допуска изкривяване на пазара.
„Контролните органи, а и ние, трудно стигаме до работниците, за да защитим правата им. Не на последно място – сивата икономика убива буквално”, посочи президентът на КНСБ.
Един от анализираните сектори в проекта е на търговията и ремонта с автомобилни и резервни части. Над 80% от автосерзивите са в сивия сектор и това води до редица рискове за всички нас, когато сме на пътя, обясни Димитров.
Той посочи, че в резултат на идентифицираните проблеми се предлага пакет от мерки в няколко ключови области – в Кодекса на труда, Кодекса на социалното осигуряване и Закона за обществените поръчки, с които да се даде правна гаранция за ограничаване, намаляване и напълно премахване на практиките на недекларираната заетост. Конкретно за четирите анализирани сектора по проекта – строителство, земеделие, търговия и автосервизи се предлагат над 20 мерки в отделните секторни закони.
Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че през годините се е предлагало да се дадат допълнителни правомощия на НАП като аналог на тези, които има Главна инспекция по труда (ГИТ) и не вижда пречка идеята да се реализира, защото броят на служителите на НАП е по-голям от тези на ГИТ. Той е съгласен, че може да се засили ролята на НАП върху целевия контрол върху спазването на осигурителното законодателство.
Горанов приветства инициативата на КНСБ, която трябва да бъде продължена заедно с работодателските организации, за да се постигне консенсус в измененията на законодателството, така че да се намалят възможностите за избягване на облагането.
Според Горанов приходната администрация, колкото и да е въоръжена със законодателни решения, не може да бъде толкова изобретателна за тези, които искат да избягат от облага. Той даде пример с акцията на данъчните в няколко заведения в столицата през уикенда и посочи, че законодателството никога не може да бъде съвършено в борбата със сивата икономика. Горанов обясни, че в момента, в който една фирма натрупа задължения към фиска, в момента, когато се опитаме да направим принудително изпълнение – отнемане на наличности от касата, на следващия ден осъмваме в този обект с друга фирма, която не притежава нищо.
Социалният министър Деница Сачева изтъкна, че борбата със сивата икономика е предизвикателство за данъчните и осигурителни промени в страната. Истинската битка с недекларирания труд минава през момента, в който всеки един човек има нетърпимост към неспазването на закона, посочи Сачева. Тя увери, че предложените мерки ще бъдат разгледани и по тях трябва бъде постигнат консенсус между социално-икономическите партньори.
