Американски въздушен дрон нанесе в петък удар, който не само уби двама от най-високопоставените командири, управляващи военизирани групировки, но взриви крехкото и напрегнато равновесие в региона и доведе до рязка ескалация на напрежението между Техеран и Вашингтон. Странно е обаче, че твърде много медии, както в България, така и в други страни, коментират случая в тон, който внушава, че става дума за едностранен, лекомислен акт, продиктуван от каприз на Тръмп. Говори се дори за първата искра на Трета световна война. Така ли е наистина?
Случилото е изопачавано и използвано за користни политически дивиденти в редица страни и затова е добре да се подчертае какво всъщност става. Разбираемо е /но не и оправдано/, че в САЩ политическите противници на президента скочиха срещу неговото решение да се ликвидира командирът на „Кудс“ ген. Касем Солеймани, тъй като виждат в него поредна възможност да разклатят позициите на Тръмп. В страни като България, обаче, едностранното представяне на събитията служи единствено на антизападната пропаганда и се употребява за нейните цели. Именно тя предпочита да представя събитията фрагментарно, а не в тяхната взаимовръзка.
Иранските лидери не закъсняха да обявят, че ударът срещу генерала е „обявяване на война“, а повечето световни медии панически предадоха това, като почти всичките не поясниха, че всъщност по този критерии война само за по-малко от година бе обявена от Иран на САЩ поне два пъти – при свалянето на американския дрон над Персийския залив и при нахлуването на протестиращи, подбудени от лидерите на подкрепяни от Иран милиции, в американското посолство в Багдад. Те дори опожариха рецепцията му.
Посолствата се числят към територията на държавата, на която принадлежат, и именно това нахлуване на територията на САЩ е истинският акт на война, който, както видяхме в петък, не остана без реакция. Допълнително трябва да си припомним и че още при свалянето на американския дрон президентът Тръмп нарече това „голяма грешка“, като дори призна, че му е трудно да повярва, че подобно нещо е станало умишлено, а не е предизвикано от някой разгорещен генерал. Очевидно след нахлуването в американското посолство в Багдад, което направи размера на иранското влияние в Ирак напълно видим, за президента не е останало съмнение, че война практически вече е обявена и бездействието просто поощрява експанзионистичните амбиции на Иран в региона.
САЩ не удариха Солеймани на иранска земя, но предупредиха категорично и заплашително, че опитите за открито отмъщение от страна на Иран ще доведат до директен и масиран контраудар.
Възможността да се изпадне в спирала на ескалация на удари и отмъщение между САЩ и Иран е реална и тя може да доведе до открита война. Ясно е, обаче, че въздържането от употреба на сила не оказва успокояващо влияние на отношенията между САЩ и Иран и бе логично някой като ген. Солеймани, който дърпа конците на редица милиции и движения в целия регион и е смятан за отговорен за много терористични актове, извършени чрез ирански марионетки /като онези, които ръководеха нахлуването в посолството/, да бъде измежду първите в списъка на мишените на американците.
Независимо как ще се развие ситуацията трябва да е ясно, че САЩ реагираха в отговор на враждебно действие и изглежда видно, че ако Техеран продължи да поощрява или извършва агресивни операции спрямо интересите на Вашингтон, ответната реакция рано или късно ще се появи и ще удари там, където боли най-много.
