Днес от Института за пазарна икономика представиха изследването си за развитието на отделните региони. Проучването им се основава на 62 индикатора, които оценяват икономическата и социална среда в 28-те области на страната.
Най-богатата област категорично остава София (град) с БВП на човек в размер на 30 295 лева. Макар и на второ място в класацията, далеч с по-малък БВП е Стара Загора – 17 550 лева.
Габрово се приближава до средните за страната стойности, като БВП на глава от населението достига 87% от средното за България – 12 363 лева, а годишната заплата надхвърля 10 хиляди лева.
Като цяло от ИПИ твърдят, че икономиката в страната продължава да се покачва, въпреки „анемичния растеж” в Европа. Големите икономически центрове София, Пловдив и Варна все повече се ориентират към по-високотехнологични производства. Трудоемките производства, при които цената на труда е по-ниска, се ориентират към Хасково, Кърджали, Плевен и Враца.
„Развитието на периферията на големите индустриални центрове – София, Пловдив и Варна, е много силно. Периферията се развива доста бурно. Натоварването на пазара на труда, постигането почти на потенциала на центровете ги принуждава те да се разширяват и да оказват все по-голямо влияние на периферията”, обясни Петър Ганев.
По думите му производителността на София област е почти равна на тази в София-град.
„Печели и Перник, заради близостта си със столицата. Такива се наблюдават в Пловдив и във Варна.”
СОФИЯ
Столицата е икономически най-добре развитата област в страната, като през 2018 г. различията с останалите региони на България остават значителни.
БВП на човек от населението надхвърля двойно средния за страната, а заплатите и доходите на домакинствата са с повече от 1/3 по-високи.
В областта има два пъти по-малко домакинства, които живеят в материални лишения или с доходи под линията на бедност.
Безработицата в София пада до 2,1% през 2018г., а заетостта нахвърля 75 на сто. Анализът на ИПИ показва, че работната в сила е добре образована.
София привлича най-много преки чуждестранни инвестиции на човек от населението в страната. Столицата остава областта с най-висок обем произведена продукция на човек от населението.
София е една от малкото области в България, която се радва на положителни миграционни процеси. Това помага за смекчаването на ефекта на отрицателния естествен прираст, в резултат на което столицата е сред областите с най-младо население в страната.
ПЛОВДИВ
Пазарът на труда в Пловдив предоставя едни от най-добрите условия в страната, като областта е с ниска безработица и висока заетост.
Брутният вътрешен продукт на глава от населението в Пловдив е 12 112.00 лева, а средната годишна заплата – 10 771.00.
Областта обаче все още има по-ниски доходи спрямо други водещи икономически центрове, а индикаторите за бедност и материални лишения са около средните.
Инвестициите, особено в индустрията, през последните години са значителни, което е видимо от високите равнища както на преки чуждестранни инвестиции, така и на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи.
От гледна точка на демографските показатели Пловдив се представя много добре – за целия период след кризата областта се радва на положителна нетна миграция, а населението в нея е по-урбанизирано от много други.
„Въпреки големия индустриален бум, икономиката си остава разнообразна, с ръст на услугите”, каза Ганев.
ГАБРОВО
В областта има и значително по-ниски от средните за страната дялове на живеещите под линията на бедността и такива с материални лишения.
Пазарът на труда се възстановява след кризата сравнително бързо, като безработицата вече е много ниска, но заетостта все още не е достигнала пиковите си равнища от 2008 г.
Работната сила на Габрово има голям дял на висшисти, а най-сериозната заплаха пред нея остават демографските процеси. Областта традиционно е шампион по усвояване на средства от европейските фондове, но за сметка на това изглежда, че общата инвестиционна дейност е преминала своя пик за този икономически цикъл.
Габрово се радва на относително гъста и висококачествена инфраструктура, а през последните години местните данъци остават постоянни и сравнително ниски. Равнището на административно развитие също е добро.
Въпреки че не се представя най-зле, Габрово има подчертано отрицателни демографски тенденции, особено по отношение на естествения прираст, който е два пъти по-нисък от средния за страната. Миграцията също е негативна, а намаляването на числеността на населението е ясно видимо и в чувствителния спад на неговата гъстота. Характерно е и силното му застаряване.
„Габрово е българският Манчестър. Традиционно, това е обяснението защо по икономически индикатори, и в това изследване, Габрово излиза на преден план. Разбира се, София винаги е на първо място. Индустрията в града обаче работи и дава добри заплати”, каза Ганев на брифинга днес.
ОБЛАСТИТЕ С НАЙ-СЛАБО ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ
Брутният вътрешен продукт в област Кърджали все още е наполовина на средния за страната, достигайки 7485 лв. на човек от населението.
Той е съпроводен от по-ниски доходи и по-високи нива на бедност в областта. Една от причините е слабото развитие на пазара на труда, който е доминиран от много ниска заетост и слаба икономическа активност на населението.
Активните предприятия са малко на брой, а произведената продукция е на равнище от една трета от средната за страната. Възрастовата структура на населението показва застаряване и не създава благоприятни условия за развитие на пазара на труда в бъдеще.
Голям е броят на хората с основно и по-ниско образование – почти два пъти по-голям от средния за страната.
През последната година се наблюдава ръст на преките чуждестранни инвестиции, но нивото им все още е по-ниско от средното.
Общата оценка за икономическото развитие на област Сливен е ниска. Доходите в областта изостават сериозно от средните за страната, а БВП на човек от населението е наполовина на националния.
Стандартът на живот е нисък, като делът на населението в домакинства с доходи под линията на бедност е изключително висок.
Безработицата е два пъти над средната за страната, а заетостта изостава значително от средните стойности.
Възможностите за областта се крият в подобряване на бизнес средата, на образователната структура и в по-нататъшното развитие на административното обслужване.
Разград е областта с най-слабо икономическо развитие за наблюдавания период. Въпреки че областта е далеч от най-ниските за страната доходи, възстановяването на пазара на труда след кризата изостава от останалата част от България.
Единствено област Враца е с по-ниска заетост, а работната сила се характеризира с много висок дял на хората с основно и по-ниско образование.
В областта има относително малко действащи предприятия, а привлечените преки чуждестранни инвестиции са не особено високи.
Въпреки че са по-добри от икономическите, социалните показатели на Разград също не са окуражителни.
