Гениални идеи от фантастиката, които са станали реалност (СНИМКИ)

В. „Велт“ изброява някои от гениалните идеи, появили се в произведенията на писатели фантасти, които впоследствие стават действителност и правят живота на хората различен.

Кредитна карта

През 1888 г. американецът Едуард Белами описва в своя роман „Поглед назад“ света без пари в брой.

В тази утопия авторът описва, как хората през 2000 г. ще използват като единствено платежно средство някакво подобие на кредитна карта, отпускано от правителството. Средствата в картата напомнят предплатен баланс и те трябва да са достатъчни за една година.

Всеки път, когато се използва карта, от нея се отделя малко парче. И ако балансът приключи преди изтичането на едногодишния период, можете да получите кредит за следващата година. Разбира се, при сравнително висок лихвен процент.

Първите истински кредитни карти попаднаха в портфейла на клиента едва след 35 години. Вярно е, че те са издадени от банки, а не от държавата.

Електронна книга от 60-те години

Космонавт се връща на Земята от дълъг полет. И трябва да признае, че книгите вече са само в цифров формат – в специални кристали за съхранение. За да ги прочетете, трябва да поставите такъв кристал в електронен дисплей и да завъртите страниците, като натиснете екрана с пръст.

Такива „електронни книги“ дори имат функцията да четат на глас, а полският писател Станислав Лем ги описва в романа „Завръщане от звездите“. Книгата е издадена през 1961 година. През 1990 г. „Sony“ пусна на пазара първата преносима електронна книга. А „Kindle от Amazon“ съществува от 2007 г. насам.

Подводницата на Жул Верн

Мнозина твърдят, че подводницата е измислена от френския писател Жул Верн, но това съвсем не е така. Когато през 1869 г. е публикуван известният му роман „20 000 левги под водата“, отдавна съществуват подводници. Капитан Немо и неговият „Наутиус“ обаче имат една особеност: измислената подводница можеше да се скрие в дълбините на световния океани.

Истинските подводници от онова време не са били способни на такова нещо и са действали само близо до брега. Конструкторите от американския флот обаче взели някои неща от творението на Жул Верн. Така че сегашните атомни подводници могат, подобно на „Наутилус“, да се движат в океана почти незабележимо и автономно.

Технология на космическите кораби, която днес е повсеместна

Екипажът на космическия кораб от серията „Star Trek“ в първата серия, появила се през 1966 г., беше технически добре оборудван. Сценаристът Джин Роденбъри позволи на капитан Кърк да комуникира с екипа си дори от далечни планети, използвайки „комуникатор“.

Идеята просто да вземете телефона с вас на път впечатли техниците на „Motorola“ толкова много, че през 1973 г. те разработиха първия преносим телефон, прототип на сегашните мобилни телефони.

За втория важен прибор от този сериал беше необходимо доста повече време, за се включи в реалността: това е уредът, с помощта на който екипажът на кораба „Ентерпрайз“ изследва състоянието си по време на излизане в открития космос.

През 2012 година този прибор наистина е бил създаден, въпреки че техническите възможности са значително по-скромни. В момента има прогрес и с медицинска версия на този прибор, с помощта на който буквално за секунда може да се поставя диагноза на всеки пациент. През 2017 година екип изследователи от Филаделфия спечели в конкурса за разработката на такъв прототип. Въпреки това този продукт не може да бъде изведен на пазара досега.

Оръжие от детска книжка

През 1911 година излезе книгата „Том Суифт и неговата електрическа пушка“ (Tom Swift и His Electric Rifle). Главният герой, изобретателят Том Суифт, създал оръжия, способно да стреля с електрически заредени топчета, изваждайки противника от строя без да го убива.

През 1972 г. американецът Джон Хигсън патентова устройство, което действително можело с краткотраен електроимпулс да въздейства на противника, и то без да се използват топчета. Приборът е наречен „Електрическа пушка на Томас А. Суифт“ (Thomas A. Swift Electric Rifle), или на кратко тейзер (Taser).

Скенер на тялото и виртуална реалност

Във филма „Зов за завръщане“ от 1990 г. Арнолд Шварценегер в образана Дъглас Куейд имаше трудности. Вместо да се наслаждава на спомените за полета до Марс, насаден в паметта му, той трябваше да се увери, че целият му предишен живот се състои от изкуствени спомени.

По пътя към космическия кораб, който трябваше да го отведе до Марс, той трябваше да мине през портал за сигурност, където бе „осветен“ при проверката до скелета. Първоначалната идея е много по-стара – тя е формулирана през 1966 г. от Филип К. Дик в разказа „Можем да ви припомним всичко“.

След повече от 40 години, през 2009 г., първият скенер за тяло наистина беше пуснат на пазара, което предизвика вълнение.

Имплантируемите спомени, за щастие, все още остават фантазия. Но виртуалната реалност, за пръв път спомената през 1982 г. в романа на Деймиън Бродерик „Мандалата на Юда“, отдавна е суперхит в развлекателната индустрия – това е огромен пазар с многомилиардни обороти.

Подводница в кръвоносните съдове

Лекарите отдавна мечтаят да се научат как да лекуват болести в тялото с помощта на външно контролирани, така наречени „наноботи“. Холивудски филм от 1966 г., чийто сценарий е написан от известния писател на научна фантастика Айзък Азимов, донякъде придвижва тази идея по пътя към реалността.

Във филма учените успяха да намалят размера на подводницата и екипажа ѝ и да я изпратят на пътешествие по кръвоносните съдове на човек, за да унищожи кръвен съсирек в мозъка му. В романа обаче Азимов подчертава, че самият той разглежда идеята за устройство, което прави възможно да се намали размера на подводницата и да се имплантира в човешко тяло, като абсурд.

Развитието на медицинските „нанороботи“ обаче е в ход. Например през 2015 г. американският фармацевтичен концерн „Pfizer“ обяви сътрудничество с учени от Израел с цел изясняване дали дали е възможно с помощта на ДНК-наноботи да се открият причинителите на инфекции или да се препрограмират телесните клетки.

Интелигентни дрехи

В романа “Wetware“ на американския писател Руди Ръкър, публикуван през 1988 г., за първи път се споменава така наречената “сърдечна риза”, способна да измерва пулса на човек, който я носи, използвайки специален сензор. Такива „умни дрехи“ отдавна са престанали да бъдат утопия: вече има тениски, които автоматично правят ЕКГ за пациентите в риск и съобщават съответната информация на лекарите. Но текстилната индустрия отдавна работи по нови, по-напреднали версии на облеклото на бъдещето.

Друго футуристично устройство вече се появи на пазара: репликатор, с който можете да създадете всеки обект с просто натискане на бутон. Серийното производство на такива устройства все още не е налице, но за много кратко време вече е възможно да се създадат цели къщи с помощта на 3D принтер. Възможно е това да предизвика истинска революция в областта на строителството.