Необходима е промяна в държавната политика по отношение на субсидирането на театрите. Това каза в интервю СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг режисьорът Бойко Илиев.
„Тази система отключва проблема, тази методика, която от години съществува за субсидиране на българския театър. Тоест, субсидира се на базата на влязъл зрител с продаден билет. Аз вече 30 години се боря да се промени тази методика, но така и не се променя. Статуквото така остава едно и също. Явно, че инерционните сили са много силни да си запазим и малкото, което имаме. Държавните театри са 52. Те си останаха колкото си бяха и преди 10 ноември. Тоест, не се отчита художественият продукт и то за какво е създаден, как е създаден, а се отчита влезлият зрител. Да, това трябва да се отчита, но трябва да знаем защо се прави този продукт, кому е нужен”, коментира Илиев.
Според него промяната е наложителна, но тя не се случва от години.
„Правиха някакви опити през годините, но винаги остава тази затворена система. Няма субсидиране на художествения продукт. Държавата дава определен ресурс на определения директор, но този директор трябва да има ясни задължения и ясни права. Не просто да ги дадем. На този етап е „даваме”, за да съществува театърът въобще. Той няма смисъл да съществува по този начин, има смисъл от него, ако хората имат нужда от него. Държавата, със своята политика, би трябвало да каже „да, той съществува днес, заради еди какво си”. Театърът е днес. Той има смисъл само, ако днес влязат тези хора и представлението се случи днес. То никога няма да се повтори, това е смисълът. Затова умира бързо. Щом той се случва тук и сега, той трябва да реагира на конкретната ситуация, на това общество, което го е създало”, каза още Илиев.
Цялото интервю с режисьора Бойко Илиев може да прочетете по-късно в рубрика ИНТЕРВЮ на ДЕБАТИ.БГ.
