Базираната в САЩ организация за наблюдение на човешките права „Фридъм Хаус“ (Freedom House) обяви годишния си доклад. В него България е с понижен процент на демокрация – от 60% на 58,93%.
Според доклада, в България има режим на полуконсолидирана демокрация. Процентът на демокрацията в страната е 58,93, а оценката на съблюдаване на демократичните ценности е 4,54 по скалата от 1 до 7, където 7 е най-високото ниво на демократичен напредък.
Рейтингът на избирателния процес в страната е намалял от 5,75 на 5,50, след като измененията в избирателната рамка са позволили да се увеличи влиянието на специализираните интереси и след неуспеха да се разгледа въпроса за прозрачността и изборите.
Рейтингът на независимите медии е спаднал от 3,75 на 3,50 на фона на продължаващата консолидация на медийния сектор, политическата намеса в работата на обществените телевизионни оператори и тормоза на критични журналисти от страна на прокуратурата и държавните служители, сочи наблюдателят.
Фридъм Хаус“ отчете също „зашеметяващ демократичен срив“ в 29-те страни, които изследва, от Централна Европа до Централна Азия.
Наблюдателят споменава противоречивите съдебни реформи в Полша, „увеличаването на държавното доминиране, злоупотребата с власт и силовите тактики“ в няколко балкански страни, а също така класира Сърбия и Черна гора за първи път като „хибридни режими“.
Сред нарастващ брой лидери в Централна и Източна Европа е отпаднала дори претенцията да играят по правилата на демокрацията. Те открито атакуват демократичните институции и работят за ограничаване на индивидуалните свободи, според годишния доклад.
Тези атаки са довели до драматичен демократичен срив в Централна Европа, на Балканите и Евразия, което е довело до намаляване на категорията за четири държави през последните две години: Полша отпада от групата на консолидираните демокрации и се превръща в полуконсолидирана демокрация, докато Унгария , Сърбия и Черна гора са напуснали изцяло категорията на демокрациите и са станали преходни/хибридни режими.
Унгария е преживяла най-големия спад, регистриран някога, като резултатът надвишава средния спад осем пъти през последното десетилетие. В доклада за 2020 г. с понижения, свързани с изборите, местните власти и корупцията, Унгария напуска групата на демокрациите.
Полша по подобен начин става втората държава-членка на Европейския съюз, която загубва обозначението си за консолидирана демокрация след Унгария. Загубите на страната по отношение на съдебната рамка и независимостта през последните пет години са най-големите регистрирани за този показател.
На Балканите Сърбия, чиито резултати намаляват всяка година в продължение на пет години, попада в категорията преходен/хибриден режим. Черна гора се присъединява към Сърбия, като напуска групата на демокрациите в доклада за 2019 г., след като се задържа над прага за десетилетие.
Положителни са новините обаче на други места на Балканите, като Косово и Северна Македония имат множество подобрения. Косово е единствената страна в обхвата на доклада, която е с напредък през всяка от последните пет години. Все пак последните събития в двете страни поставят под съмнение бъдещия напредък.
Армения регистрира най-голямото двугодишно подобрение на демократичния рейтинг в историята на доклада, а резултатът достигна най-високата си точка досега за страната с подобрения, свързани с изборите и корупцията. Развитието по отношение на съдебната система обаче предизвиква безпокойство.
Новата администрация в Украйна е изправена пред значителни предизвикателства със структурните реформи и COVID-19 през 2020 г. Независимо от това, изборът за президент на Владимир Зеленски и мирното прехвърляне на властта от победения президент през 2019 г. са допринесли за леко подобрение на националното демократично управление в страната.
Докато „компромисната коалиция“ на Молдова през 2019 г. в крайна сметка се разпада, единният фронт демонстрира намаляване на неформалния олигархичен контрол върху институциите на страната и е довел до подобрения в резултатите от корупцията и националното демократично управление.
Русия регистрира спад поради изключително високото ниво на насилие срещу протестиращи, а резултатът от корупцията в Узбекистан се подобрява от скалното дъно поради неотдавнашните усилия за отстраняване на корупцията.
Институциите на демокрацията са подложени на атака отвсякъде и правителствената експлоатация на COVID-19 може да ускори тези смущаващи тенденции.
„Време е европейските лидери, които се ангажират със свободата, да се справят с кризата в собствения си квартал. Съединените щати също имат основна роля и трябва да се пренасочат към външна политика, която подчертава защитата на демократичните ценности‘ ,казва Майкъл Дж. Абрамовиц, президент на „Фридъм Хаус“.
„Коронавирусната криза създаде свиване, след което нещата могат да станат много по-лоши или демокрацията може да се съживи“, каза Абрамовиц. „Надяваме се, че този опит ще покаже значението на прозрачното и отчетливо управление и ще катализира нови искания за промяна.“
В ново развитие съдебната система и върховенството на закона също се превърнаха в цели в много страни. Съдебна рамка и независимост в 6 държави са се влошили: Чехия, Грузия, Латвия, Черна гора, Полша и Словакия.
„За да се справим с кризата и да спрем демократичния упадък, ще ни трябва сътрудничество, прозрачност и отчетност. За да оцелее демокрацията в света, тя трябва да бъде активизирана отвътре, от самата демократична общност“, твърдят авторите на доклада.
Докладът, озаглавен „Нации в транзит 2020“ открива, че копнежът на хората за демокрация остава силен. На много места се появяват нови протестни движения, често фокусирани върху околната среда, като гражданите изискват по-добро управление. Няколко държави също преминават през преходи към по-демократично управление.
“Нации в транзит 2020“ оценява състоянието на демократичното управление в 29 държави в Европа и Евразия. Резултатите на страните се отнасят за условията и развитието между януари и декември 2019 г.
